Изведнъж Том усети, че говори искрено, и леко се стресна. Той обичаше да говори сериозно, да казва това, което наистина мисли, но въпреки това имаше навика да внимава какво и пред кого дрънка. От алкохола съм се разприказвал, помисли си той, и продължи:
— Тина, всъщност вие с вашите приятели какво мислехте, когато се борехте да свалите от власт президента? Сигурно сте се надявали, че унищожите ли веднъж Легиона, всичко ще се оправи като с магическа пръчица, гадостите ще изчезнат и животът ще тръгне по мед и масло… Не подозирахте ли, че след онези гадости ще дойдат и други, не по-малки?
Том смяташе, че Тина ще се смути и ще го попита: „Кои «ние», за какви приятели говориш?“ Само че тя изобщо не се върза на въпроса му.
— Така стана, защото повярвахме на онези с вратовръзките — неочаквано каза тя. — Един съвет от мен: никога не вярвай на човек с вратовръзка. Те са лисици, хиени… Всъщност, защо говорим за това?
В първия момент впечатленият от разсъждението за вратовръзките Том сам не разбра как разговорът е стигнал до тази тема, но после се сети.
— Ами ти ме попита какви планове и цели имам. И аз ти казах: нямам нито цели, нито планове. Вили с басейни, ролс-ройси, руса мацка да седи на левия ми крак, черна мацка на десния и червенокоса на средния — това не са мои цели. Наистина едно време парите ме блазнеха, но като видях, че така или иначе до мен стигат само разни огризки, се отказах да гоня вятъра. Не съм женен, нямам деца, никой не чака от мен да го храня и поя, защо тогава да се заравям до шия в лайната?
— Я слушай — прекъсна го Тина, — ти да не би да си червен? Червените говорят също като теб — всичко наоколо е гадост и трябва да бъде сравнено със земята.
— Това, че всичко наоколо е гадост и трябва да бъде сравнено със земята, ми е ясно дори и без да съм червен. На червените им е по-лесно, те си мислят, че знаят какво трябва да построят, след като срутят сегашния кенеф. Лъжат се! И са достатъчно глупави, за да си вярват. А аз, надявам се, съм по-умен и знам, че нищо не мога да направя. Затова и не правя нищо.
— Не се ли чувствуваш нещастен от това? Да събираш злобата вътре в себе си и да знаеш, че си безсилен да направиш каквото и да било? Мисля, че аз не бих издържала така.
— В мен няма злоба — изпъшка Том. — Просто разбирам, че това е животът, поне засега. А как да го мразя, щом го разбирам? От това няма смисъл. Единственото, което ми остава, е да се лутам насам-натам и да търся разни по-смислени късчета от живота, свежи проблясъци на новото, и да сглобявам от тези късчета самия себе си… Когато виждам такива свежи проблясъци около мен, съм доволен. Когато самият аз, по някаква случайност, успея да направя нещо свежо и бляскаво, съм още по-доволен… — за момент Том млъкна и се замисли. — Представи си само такава ситуация: цял живот родители, учители, съседи, близки са се мъчили да ме научат какво е това животът, къде ми е мястото в него и как да се държа на това място, за да не го загубя и в перспектива — да спечеля някое още по-добро от него… А аз съм се оказал добър ученик в тази насока. Дотолкова добър, че съм попил от тях всичко — и това, което е трябвало, но най-успешно това, което не е трябвало. И в резултат съм решил, че това място и подобните на него места изобщо не са за мен… Сякаш съм мутирал като онези мравки. Преди били съвсем обикновени, но ги облъчило нещо и сега се лутат из зоните, събират там всякакви отпадъци на цивилизацията и ги трупат на купчини… Имали някакви инстинкти, но инстинктите им мутирали повече и от външността им. Май аз съм също като тях — мутирали са социалните ми инстинкти, ако изобщо има такива…
— Струва ми се, че не само твоите социални инстинкти са мутирали — каза Тина. — Такива като теб като че ли ги има доста.
— И слава богу! Иначе щях да откача от скука… Мисля, че в нашата гадна страна вероятността за такива мутации изобщо е безбожно висока, нали друг хаос като нашия няма никъде по света. Един мой приятел казваше така: ако всяка страна си има по един бог-покровител, както при древните гърци, то за едни той ще е богът на моретата, за други — богът на търговията, за трети — на плодородието и прочие, а ние ще сме под закрилата на бога на брауновото движение3.