— Аз ще бъда много доволен да притежавам вашите съвети, г-н Холмс.
— Изпратете за доктор веднага и не позволявайте на никого да го мести — казах аз. — В това време ние ще обискираме джобовете на умрелия мъж. Може да намерим нещо, което да бъде от полза занапред.
Минута по-късно носна кърпа, джобно ножче и малък калъф бяха поставени пред мен от полицая.
— Това е всичко, г-н Холмс! — каза той.
Аз отворих калъфа и видях едно листче хартия в него. Разтворих го и прочетох следното: „Аз ще бъда на пясъка! Моди“.
— Да, ние трябва да намерим коя е тази Моди! — казах на Стакхърдс, когато отново поставих записката в калъфа. — Да претърсим стаята на Макферсън. Може би там ще намерим някои други писма от тази жена. В това време е необходимо хубаво да се огледа мястото в подножието на скалите. Аз сега ще отида до вкъщи и ще се опитам да измисля нещо.
Час по-късно Стакхърдс пристигна във вилата ми.
— Аз намерих четири сериозни писма от госпожица Мод Белами в писалището на Макферсън — каза той. — Изглежда, че те са много добри приятели, г-н Холмс! Не можах да ви донеса тези писма.
— Как мислите, дали те са се обичали?
— Няма съмнение за това. Не можах да разбера защо младата лейди е искала да срещне Макферсън на пясъка, където има обикновено много хора. Само случайно никой от неговите ученици не е бил там тази сутрин.
— Имало ли е такъв случай? — попитах аз.
Стакхърдс помисли за момент.
— Сега си спомних, че г-н Мърдок им даде работа по време на закуската — каза той. — И те не можеха да отидат, преди да я свършат.
— Аз бях разбрал, че Макферсън и Мърдок не са добри приятели — споменах аз.
— Не, не! Те бяха в дружески отношения.
— Но аз си спомням, че вие ми бяхте казали нещо относно спора им за едно куче, което принадлежало на Макферсън. Мърдок имаше лош характер и го беше изхвърлил през прозореца.
— Това беше отдавна — отговори Стакхърдс. — Не, не, казвам ви, те действително бяха приятели.
— Добре, предполагам, че са били. Сега — какво знаете за момичето. Познавал ли го е той?
— Всички я познават, защото тя е много красива.
— Но коя е тя?
— Тя е дъщерята на стария Том Белами. Той и неговият син Уилям са собственици на всички лодки в тази област (той беше рибар, но сега е състоятелен човек). Те живеят в село Фулуард.
— Тогава да отидем там веднага — извиках аз. — Това посещение може да ни помогне да разкрием мистерията за смъртта на Макферсън. Той беше много познат в тоя край. Ако видим нещо в тях, ще можем да се натъкнем на повода за престъплението и ще помогнем да се открие престъпникът.
След половин час ние пристигнахме в селото.
— Това е къщата на Белами — каза Стакхърдс. — Не е лоша за човек, който е започнал без нищо… О, погледнете тук!
В този момент вратата на къщата се отвори и един висок мъж излезе оттам. Беше Мърдок, учителят по математика.
— Здравей! — поздрави го Стакхърдс.
Мърдок кимна с глава и продължи нататък, но директорът го спря:
— Къде отивате вие? — попита той.
Лицето на на Мърдок почервеня.
— Това е моя лична работа, господине, и аз няма да ви отговоря нищо — каза той.
Чувайки това, Стакхърдс излезе вън от себе си.
— Това не е за първи път, г-н Мърдок, да ми отговаряте така грубо, но този път ще бъде последен. Вие ще напуснете училището толкова бързо, колкото е възможно — просъска той сърдито.
— Това беше и моето желание — отговори Мърдок хладно. Днес изгубих единствения си приятел, който имах тук.
С тези думи учителят по математика продължи пътя си.
— Това е невъзможен човек — извика Стакхърдс.
— Странно е, че той ни напуска така бързо след смъртта на Макферсън — казах аз замислено. — Добре, хайде да влизаме. Господин Белами трябва да е вкъщи. Може би той ще хвърли светлина върху тази история.
Бащата на Мод беше човек на средна възраст с червена брада. Той изглеждаше доста сърдит, когато ние го посетихме.
— Аз не мога да ви кажа нищо за тая работа — промърмори той. — Мод няма майка и моят син и аз сме само като настойници. Ние не обичаме тези писма и срещи. Младият господин нямаше да се ожени за нея.
В този момент Мод влезе в стаята и с широко отворени очи застана до вратата. Тя действително беше красива.
— Аз знам всичко, г-н Стакхърдс — каза тя спокойно. — Мърдок беше преди малко тук и ми разказа всичко. Действително ще ви кажа всичко, за да помогна на криминалната полиция да намери престъпниците.
— Аз ти казах, Мод, да не се месиш в тая работа — ядосано извика нейния брат, влизащ в стаята с почервеняло от гняв лице.