— Помощ! — изграчи нечий глас.
Сведе очи към младеж със страховито лилаво-синкаво лице.
— Помощ!
Кейл извърна глава.
— Кейл. Помощ!
Изумен, Кейл се обърна. И тогава разпозна подпухналото, почерняло лице. Беше Кон Матераци. Стрела профуча край дясното му ухо и звънко отскочи от бронята на един мъртвец. Той приклекна до Кон.
— Мога да те довърша бързо. Да или не?
Но Кон сякаш не го чу.
— Помогни ми! Помогни ми! — избъбри той с ужасяващо влажно хъркане.
Придобил нова сила от изненадващата среща с познато лице, Кейл усети колко е ужасно да бъде тук — и колко безполезно. Озърна се тревожно през рамо и видя, че пробивът, по който бе стигнал толкова напред, започва да се затваря, докато Изкупителите изтласкваха Матераците от фланговете към средата. Той се надигна, за да побегне.
— Помогни ми!
Непоносимият страх и отчаянието в очите на Кон Матераци накараха косата му да настръхне. Кейл бръкна в купчината мъртъвци и задърпа с цялата си сила, удвоена от страх и ярост. Но Кон бе прикован между един труп отдолу и три отгоре — стотици килограми мъртва плът и листова стомана. Задърпа отново. Нищо.
— Съжалявам, приятел — каза той. — Времето свърши.
После мощен тласък в гърба го повали на земята. Уплашен и изненадан той се завъртя в калта, опитвайки се да измъкне меча и да се отдръпне от нападателя.
Беше кон. Гледаше го и пръхтеше въпросително. Кейл се взря в животното — останало без ездач; то търсеше някой да го изведе от бойното поле. Кейл веднага грабна закрепеното на седлото въже, върза единия край на лъка за седлото, после изтича да омотае другия под мишниците на Кон. Лицето му вече бе почерняло, очите — изцъклени. За щастие въжето беше тънко, но много жилаво, и лесно се плъзна под едната ръка, после под другата. Кейл завърза най-бързия възел в живота си, после падна в калта, докато тичаше да се качи на седлото. Безпределно отчаян, той се хвана за сбруята и като видя, че проходът се затваря, изкрещя в ухото на коня. Стреснатото животно заби копита в калта, подхлъзна се, едва не падна, но най-сетне намери опора и задърпа с цялата си могъща сила. Отначало не се случи нищо, после откъм десния крак на Кон долетя остър пукот и той изведнъж изхвръкна от плътната купчина мъртви тела. От рязкото движения конят едва не падна повторно, а Кейл без малко щеше да изпусне сбруята. После тримата се устремиха към пробива с не повече от седем-осем километра в час. Но конят беше силен, добре обучен и въпреки хаоса наоколо се движеше радостно, защото пак имаше ездач. Инстинктът, който го бе опазил цели петнайсет минути насред клането, сега му помогна отново. Кейл яздеше ниско приведен, готов да извади ножа и да отреже въжето, ако Кон ги забави. Но калта, която бе причинила смъртта на толкова много Матераци и щеше да донесе смърт на още, спаси Кон. Омекналото му тяло се плъзгаше с лекота, почти като шейна върху сняг. Кейл притискаше глава към врата на коня и го пришпорваше с пети. Не видя как двама Изкупители тръгнаха да го пресрещнат. Не ги видя и да падат, покосени от страховитата бдителност на Клайст и Хенри Мъглата.
За по-малко от три минути конят мина през човешкото множество, изтласквано към центъра на полето, после спокойно напусна сражението, носейки потресения Кейл и влачейки припадналия Кон по тясна пътека между Силбъри Хил и непроходимата гора. Щом битката изчезна от погледа му, Кейл спря и слезе да огледа Кон. Изглеждаше мъртъв, но дишаше. Кейл бързо му смъкна бронята и с големи усилия го преметна по корем върху седлото. Макар и в безсъзнание, Кон стенеше и крещеше от болка в счупените ребра и десния крак. Кейл поведе коня напред. След пет минути шумът на битката заглъхна и отстъпи място на птичите песни и вятъра в листата.
Един час по-късно внезапна вълна от изтощение заля Кейл. Той потърси някакъв път навътре в гората, но не намери и трябваше да изсече проход в стената от тръни и къпини между дърветата с цената на безброй драскотини по ръцете и лицето. След като навлезе навътре обаче храстите изчезнаха — имаше само мек килим от прогнили листа. Той върза коня и внимателно свали Кон на земята. Безкрайно предпазливо намести крака му и го стегна с два клона от едно ясеново дърво. После легна и веднага потъна в дълбок и страховит сън.
Събуди се два часа по-късно, когато кошмарите станаха непоносими. Кон Матераци, все още в безсъзнание, бе пребледнял като смъртник. Кейл знаеше, че трябва поне да намери вода, но нямаше капка сила и десет минути седя като в транс. Скоро Кон започна да стене и да се мята; събуди се, видя Кейл до себе си и извика от ужас.