На третия ден зави на запад и се насочи към Мемфис. Накрая излезе на Агеровия път, водещ от Сохети към столицата. Беше пуст. Той изчака един час в крайпътните дървета и след като никой не мина, реши да тръгне направо по пътя. Това се оказа третата му грешка за последните четири дни. Някаква странна тревога го обземаше все по-силно с наближаването към Мемфис. След десет минути иззад един завой изскочи патрул на Матераците и нямаше как да избяга. Поне не бяха Изкупители. С изненада, но и с облекчение видя начело на патрула капитан Албин. Зачуди се какво търси тук шефът на разузнавателната служба на Матераците. Но учудването му се превърна в тревога, когато двайсетте мъже около Албин изтеглиха оръжията си. Четирима бяха стрелци и лъковете им се насочиха право към гърдите на Кейл.
— Какъв е проблемът? — попита Кейл.
— Виж какво, не зависи от нас, но си под арест — каза Албин. — Бъди добро момче и недей да създаваш неприятности. Ще ти вържем ръцете.
Кейл нямаше избор, освен да се подчини. Помисли си, че навярно маршалът му е сърдит, задето остави Арбел с Клайст и Хенри Мъглата. После му хрумна тревожна мисъл.
— Арбел Матераци добре ли е?
— Нищо й няма — каза Албин, — макар че сигурно трябваше да помислиш за това, преди да хукнеш нанякъде и да я зарежеш.
— Търсех Саймън Матераци.
— Е, това не ме засяга. Сега ще ти вържем очите. Недей да се дърпаш.
— Защо?
— Защото така казвам.
Всъщност му нахлузиха чувал с мирис на хмел. Зеблото бе тъй дебело, че спираше не само светлината, но и звуците.
Пет часа по-късно той усети как конят под него се напряга за изкачване по някакво нанагорнище. После чу през зеблото глух тропот на копита по дърво. Минаваха през една от трите порти на Мемфис. Въпреки чувала очакваше да чува повече шум, след като вече бяха в града, но освен някой откъслечен вик само чувството за изкачване му подсказваше, че отиват към вътрешната крепост. От тревога за Арбел стомахът му се сви на топка.
Най-сетне спряха.
— Свалете го — нареди Албин.
Двама мъже се пресегнаха от лявата му страна и доста внимателно го свалиха на крака.
— Албин — каза Кейл през чувала, — махни това нещо.
— Съжалявам.
Двамата мъже хванаха лактите му и го поведоха напред. Чу да се отваря врата, после усети, че влиза някъде. Поведоха го по кънтящ коридор. Изскърца нова врата и пак го поведоха напред. След няколко метра спряха. Постоя така, после смъкнаха чувала от главата му.
Заради праха в очите и дългите часове принудителна слепота отначало не видя нищо. С вързаните ръце избърса от очите си прашинките хмел и погледна двамата мъже в стаята. Веднага разпозна единия — беше ИдрисПюк, вързан и със запушена уста. Но когато разпозна човека до него, страховит прилив от ужас и гняв накара сърцето му да спре за миг.
Беше Лорд-Боеца, Изкупител Боско.
След първите няколко секунди на потресение и омраза Кейл беше готов да падне на колене и да заплаче като дете. И би го сторил, ако не беше омразата.
— И тъй, Кейл — каза Боско, — Божията воля ни събра пак там, откъдето започнахме. Помисли за това, докато ме зяпаш като зло куче. Какво спечели с всичките си безумства и гняв?
— Какво стана с Арбел Матераци?
— О, тя е в безопасност.
Въпреки потресението Кейл не знаеше дали да попита за Хенри Мъглата и Клайст. Премълча.
— Не се ли тревожиш за приятелите си? — попита Боско. — Изкупителю! — подвикна високо той.
Вратата в дъното се отвори и в стаята прекрачиха Хенри Мъглата и Клайст — вързани и със запушени усти. Изглеждаха ужасено, но бяха здрави и невредими.
— Имам да ти кажа няколко неща, Кейл, и държа да не губим излишно време с банални изрази на недоверие. Лъгал ли съм те някога?
Беше го пребивал жестоко през всяка седмица от живота му, беше го принуждавал да убива, но доколкото знаеше Кейл, Боско не го бе лъгал нито веднъж.
— Не.
— Помни това, докато слушаш каквото ще ти разкажа. Трябва да бъдеш сигурен, че важността му стои далеч над тия дребнави неща. И в знак на добра воля ще пусна на свобода и тримата ти приятели.