Маршалът и Арбел гледаха Боско с разширени очи от надежда и недоверие.
— Какви условия? — попита маршалът.
— Не ме разбирайте погрешно — каза Боско тъй тихо, че Кейл едва го чу. — Това не са преговори. Вие, разбира се, нямате позиции, за да преговаряте. Вие сте абсолютно безсилен и имате само едно нещо, което искам.
— И какво е то? — попита маршалът.
— Томас Кейл.
— Никога! — страстно възкликна Арбел. — За нищо на света!
Боско я погледна замислено.
— Колко интересно — каза той.
— Защо го правите? — попита маршалът.
— Защо заменям цяла империя за едно момче? Съгласен съм, изглежда невероятно.
— Искате да го убиете — каза Арбел.
— Не е така.
— Защото той е убил един от вашите свещеници, докато вършел нещо неописуемо.
— Е, тук сте права. Той наистина уби един от моите свещеници и онзи наистина вършеше нещо неописуемо. Не знаех за тези еретични деяния до деня, когато Кейл избяга. Впоследствие всички замесени бяха пречистени.
— Искате да кажете убити.
— Искам да кажа първо пречистени, после убити.
— Защо Кейл смяташе, че вие сте отговорен за това?
— Ще го попитам, когато се видим. Но ако си мислите, че ще дам цяла империя, за да екзекутирам Кейл, заради убийството на един еретик и извратен убиец… — Той помълча, сякаш беше искрено озадачен. — Защо да правя подобно нещо? Не е логично.
— Може да лъжете — каза маршалът.
— Може. Но не ми се налага. Рано или късно ще намеря Кейл, но предпочитам да е по-рано. Вие имате начин да ми дадете каквото искам, но моето търпение е ограничено и щом се изчерпи, оставате с празни ръце.
— Не го слушай — каза Арбел.
— И защо сте толкова развълнувана? — попита Боско. — Дали защото е ваш любовник?
Маршалът се втренчи в дъщеря си. Нямаше нито възмутени въпроси, нито упреци, задето е опетнила кралската чест. Само дълго мълчание. На края той пак се обърна към Боско.
— Какво искате да направя?
Боско въздъхна дълбоко.
— Нищо не можете да направите. Ако Кейл изобщо вярва на някого, това определено не сте вие. Разбира се, дъщеря ви е изключение — по причини, които знаят малцина. Необходимо е тя да напише писмо до Кейл и тайно да го предаде на един от неговите приятели. В това писмо ще го помолите за среща край градските стени в уречен час. Аз ще бъда там с толкова хора, че той ще бъде принуден да се предаде.
— Ще го убиете — каза Арбел.
Боско за пръв път повиши глас.
— Няма да го убия. Никога няма да го убия по причини, които ще му обясня когато разбере, че казвам истината. Той няма представа какво имам да му кажа, а докато не узнае, животът му ще е все такъв, както след бягството от Светилището — жесток, гневен живот, стоварващ само безсмислено унищожение върху главите на всички, които се обвързват с него. Погледнете какъв хаос донесе в живота ви. Само аз мога да го спася от това състояние. Каквито и чувства да мислите, че изпитвате към него, вие не можете да разберете какво представлява той. Опитате ли се да го спасите — което е невъзможно — само ще навлечете гибел на баща си, на своя народ, на себе си и най-вече на Кейл.
— Трябва да напишеш писмото — каза маршалът на дъщеря си.
— Не мога — каза Арбел.
Боско въздъхна съчувствено.
— Знам какво е да притежаваш сила и власт. Никой не би завидял на сегашния ви избор. Трябва да унищожите или един цял народ и бащата, когото обичате, или един-единствен човек, когото също обичате. — Тя гледаше Боско като хипнотизирана. — Но макар и тежък, изборът не е чак толкова тежък. Кейл няма да пострада, а аз и без това рано или късно ще го открия. Бъдещето му е прекалено обвързано с Божията воля, за да бъде някъде другаде, освен сред нас… и то с изключително важна роля. — Той се облегна назад и пак въздъхна. — Кажете ми, млада лейди, въпреки цялата си любов към този младеж… любов, която в момента виждам, че е съвсем искрена… — Той помълча, изчаквайки Арбел да преглътне подсладената примамка. — Не сте ли усещали нещо… — Пак помълча, търсейки грижливо най-точната дума. — Нещо фатално.
— Вие сте го направили такъв с вашата жестокост.
— Не — отговори замислено Боско, сякаш разбираше обвинението. — Още когато го видях за пръв път, а тогава беше съвсем малък, в него имаше нещо стряскащо. Трябваше ми доста време, за да проумея какво е, защото просто изглеждаше нелогично. Беше ужас. Ужасявах се от това малко момче. Разбира се, трябваше да оформя и пренасоча каквото вече имаше в него, но нито едно човешко същество не би могло да направи Кейл такъв. Не съм толкова самонадеян. Аз бях просто Божи служител и имах задачата да обърна характера му към общото благо и Божията слава. Но вие сте виждали това нещо в него и то ви плаши — както би трябвало. Добрината, която понякога забелязвате, е като крилете на щрауса — размахва ги, но не лети. Оставете го на нас и спасете баща си, своя народ и самата себе си. — Той помълча. — И Кейл.