През цялото време Боско гледаше със замъглени очи, сякаш не стоеше в стаята в Мемфис, а се бе върнал трийсет години назад в пустините на Фатима и слушаше Майката Божия. После нещо в погледа му изгасна и той се върна. Погледна Кейл.
— Преди десет години видях да довеждат момчето в Светилището и веднага го познах. — Той се усмихна със странна усмивка на обич и нежност. — Това беше ти.
Седмица по-късно една походна колона спря за малко във вътрешната крепост. Сред ездачите бяха Генерал-Изкупител Боско и Кейл. Сред изпращачите бяха маршал Матераци, канцлерът Випонд и неколцина от старшите му служители, оцелели след битката при Силбъри Хил. Деляха ги две редици въоръжени Изкупители, за да попречат на свободния, но невъоръжен Кейл да стори нещо необмислено. Засега Боско имаше интерес да остави маршала на поста му. Но сметна за неразумно да предизвиква Кейл с присъствието на Арбел и за нейно облекчение й заповяда да стои настрана от официалното унижение, наложено на маршала и всички в Мемфис. Можеше да наблюдава и слуша от един близък прозорец. Тя не се нуждаеше от предупреждение да не се показва. Въпреки предпазните мерки, Боско се питаше дали е било благоразумно да развърже Кейл.
Кейл придвижи коня напред и погледна маршала над главите на стражата. До него стоеше покрусеният Саймън. Кейл сякаш не го забеляза. Когато заговори, думите му бяха тъй тихи, че едва се чуваха през пръхтенето на неспокойните коне.
— Имам послание до дъщеря ви — каза Кейл. — Обвързват ни въжета, които и Бог не може да разкъса. Ако някой ден мек ветрец повее край бузата й, той може да е моят дъх; ако някоя нощ хладният вятър играе с косите й, може да прелита моята сянка.
Той погледна напред и колоната тръгна отново. След минута изчезна от погледите им. Арбел Лебедовата шия стоеше в сенчестата си стая, бяла и студена като алабастър.
Бързо и мълчаливо маршалът и неговите хора се оттеглиха да скрият унижението. Докато се връщаше към двореца си заедно с капитан Албин, Випонд се обърна към него и тихо каза:
— Знаеш ли, Албин, колкото повече остарявам, толкова по-силно вярвам, че ако съдим по външните признаци, любовта прилича повече на омраза, отколкото на приятелство.
Половин ден по-късно колоната напусна пределите на Мемфис и зави към Келявите земи и Светилището отвъд тях. През това време Генерал-Изкупител Боско и Кейл не бяха разменили нито дума.
От една групичка дървета далече от пътя Хенри Мъглата, Клайст и ИдрисПюк гледаха как колоната изчезва от погледите им. После тръгнаха подир нея.