Той ме настани веднага, без много-много приказки, в един апартамент на къщата си. Висш чиновник и богат човек, той живееше в разкош, който нямаше равен на себе си в Кархида, дори сред велможите на големите Владения. Къщата на Шусгис беше цял остров, приютяващ повече от сто служители, домашни слуги, чиновници, технически съветници и тъй нататък, но никакви близки, никакви роднини. Системата на разширени фамилни кланове, на Огнища и Владения, макар и все още смътно различима в сътрапезническия строй, беше „национализирана“ в Оргорейн преди няколкостотин години. Никое дете над едногодишна възраст не живее с родителя или с родителите си; всички отрасват в сътрапезническите Огнища. Няма звания според произхода. Личните завещания са невалидни; когато човек умре, състоянието му остава на държавата. Всички започват равноправни. Но явно не продължават така. Шусгис беше богат и разточителен в богатствата си. В стаите ми имаше разкошества, които не знаех досега, че съществуват на Зима — например душ. Имаше електрически радиатор, както и добре заредено огнище. Шусгис се смееше:
— Казаха ми, отоплявай добре Пратеника, той е от горещ свят, свят-пещ и не може да издържа на нашия студ. Сложи кожуси на леглото му и радиатори в стаята му, топли му водата за миене и дръж прозорците му затворени! Ще ви задоволява ли това? Ще ви бъде ли удобно? Моля, кажете ми какво друго бихте желали да имате тук?
Удобно ли! Та никой в Кархида никога, при никакви обстоятелства, не би ме питал удобно ли ми е.
— Господин Шусгис — отвърнах с вълнение, — аз се чувствувам напълно като у дома си.
Той не остана доволен, докато не осигури оше едно одеяло от кожа на пестри за леглото ми и повечко дърва за огнището ми.
Шусгис беше закоравял, ловък, благодушен политик, чиито добри дела служеха на интереса му, а интересът му беше самият той. Той спада към общочовешкия тип. Срещал съм го и на Земята, и на Хейн, и на Олул. И се надявам да го срещна в ада.
— Вие сте добре осведомен за моята външност и вкусове, господин Шусгис. Поласкан съм; мислех, че мълвата за мен не е стигнала до вас.
— Не е — каза той, разбирайки ме отлично, — там, в Ерхенранг, с удоволствие биха ви държали заровен в снежна пряспа, нали? Но са ви пуснали, пуснали са ви; и чак тогава разбрахме тук, че не сте просто още един луд кархидеец, а нещо реално.
— Като че ли не мога да ви разбера.
— Вижте какво, Аргавен и пасмината му се страхуват от вас, господин Ай — страхуват се от вас и се радват, че са видели гърба ви. Боят се, че ако ви малтретират или ви заставят да мълчите, може да ги сполети възмездие. Нападение от космоса, а! Затова не са посмели да ви закачат. И са се опитали да ви накарат да мълчите. Защото се боят от вас и от това, което носите на Гетен!
Той преувеличаваше; всъщност цензурата не бе забранявала да се споменава за мен в кархидейските информационни бюлетини, поне докато Естравен беше на власт. Но вече имах впечатлението, че по някаква причина и в Оргорейн не бяха много осведомени за мен, и Шусгис потвърди това мое подозрение.
— Значи, вие не се боите от това, което нося на Гетен?
— Не, не се боим!
— А мен понякога ме е страх.
Той предпочете да се изсмее добродушно на това. Аз не смекчавах думите си. Не съм търговски пътник, та да продавам на абосите Прогрес. Ние трябва да се срещнем като равни, с известно взаимно разбирателство и прямота, дори преди мисията ми да започне.
— Господин Ай, много хора чакат да се срещнат с вас, и важни личности, и неважни, и някои от тях са именно такива, с каквито бихте искали да разговаряте тук, хора, от които зависят много неща. Помолих за честта да ви приема, защото имам голяма къща и съм добре известен като неутрален; не от Партията на господството или на свободната търговия, а като най-обикновен комисар, който си гледа работата и не би ви изложил на клюки в чия къща сте отседнали. — Той се засмя. — Но това значи, че ще похапвате здравата, ако нямате нищо против.
— На ваше разположение съм, господин Шусгис.
— Тогава довечера ще имаме малка вечеря с Ванак Слоз.
— Сътрапезник от Кувера, трети окръг, нали?
Разбира се, преди да дойда, аз бях проучил това-онова.
Шусгис държеше много да благоволя да узная нещо за неговата страна. Обноските тук несъмнено се различаваха от обноските в Кархида; тъй че старанието му щеше или да подрони неговия шифгретор, или да накърни моя; не бях уверен кое от двете, но щеше да причини или едното, или другото — практически всичко.
Имах нужда от подходящи дрехи за вечеря, защото при нападението срещу Сювенсин бях загубил хубавия си ерхенрангски костюм, тъй че същия следобед отидох с държавно такси в центъра на града и си купих орготейско облекло. Хибър и ризата бяха почти като кархидейските, но вместо летен панталон тук носеха цяла година високи до бедрата гамаши, широки като чували и тромави; цветовете бяха крещящо сини или червени, а платът, кройката и направата — малко нескопосани. Беше стандартна работа. Облеклото показваше какво липсва на този внушителен, масивен град: елегантност. Елегантността е твърде ниска цена за културата и аз с радост я платих. Върнах се в къщата на Шусгис и с удоволствие застанах под горещия душ, който пръскаше едновременно от всички страни, като щипеща мъгла. Спомних си за студените ламаринени вани на Източна Кархида, в които бях тракал зъби и треперал миналото лято, облепения с лед леген в моята ерхенрангска стая. Елегантност ли беше това? Да живеят удобствата! Облякох крещящата си червена премяна и шофьорът ни закара на вечерята с частната кола на Шусгис. В Оргорейн има повече слуги, по-развито обслужване, отколкото в Кархида. Това е така, защото всички орготейци са държавни служители; държавата трябва да намери работа на всички граждани и намира. Такова е поне общоприетото обяснение, макар че като повечето икономически обяснения в известни отношения то, струва ми се, пропуска главното.