В ярко осветената, висока бяла приемна на сътрапезника Слоз имаше двайсет-трийсет гости, трима от тях — сътрапезници и всички явно първенци от един или друг вид. Това не беше просто група орготейци, любопитни да видят „чуждоземеца“. Аз не представлявах вече куриоз, какъвто бях цяла година в Кархида, нито чудак, нито загадка. Сега бях, струва ми се, ключ.
Каква врата трябваше да отключа? Някои от тях имаха представа, тези държавници и чиновници, които ме посрещнаха възторжено, ала аз нямах.
А и на вечерята нямаше да разбера. Из цяла Зима, дори в замръзналия варварски Перунтер, се смята за ужасно неприлично да говориш за работа по време на ядене. Тъй като вечерята бе сервирана веднага, отложих въпросите си и съсредоточих вниманието си върху лепкавата рибена чорба, своя домакин и останалите гости. Слоз беше слаб, младичък човек, с необикновено светли, блестящи очи и глух, силен глас; той изглеждаше идеалист, всеотдайна душа. Държането му ми хареса, но се чудех на какъв идеал служи. От лявата ми страна седеше друг сътрапезник, пълнолик човек на име Обсъл. Той беше груб, общителен и дотегливо любопитен. На третата глътка супа ме запита дали действително, дявол да го вземе, съм роден в някакъв друг свят — как изглеждало там — всички казвали, че било по-топло от Гетен — колко топло?
— Ами на същата тая географска ширина на Земя никога не вали сняг.
— Никога не вали сняг. Никога не вали сняг, а? — Той се засмя с искрена наслада, както дете се смее на хубава лъжа, с което насърчава по-нататъшни измислици.
— Нашите субарктични области са по-скоро като вашата обитаема зона; ние сме по-отдалечени от последната си ледена епоха, но не съвсем, разбирате ли. По същество Земя и Гетен много си приличат. Всички населени светове си приличат. Хора могат да живеят само в тесен диапазон от среди; Гетен се намира на едната крайност…
— Значи има светове, по-горещи от вашия?
— Повечето са по-топли. Някои са горещи. Где например. Това е предимно пясъчна и каменна пустиня. Отначало там е било топло, но преди петдесет-шестдесет години една разсипническа цивилизация нарушила природното му равновесие, фактически изгорила горите като подпалки. Там все още живеят хора, но ако разбирам правилно Писанието — това напомня йомешкото поверие къде отиват крадците след смъртта си.
Това изтръгна усмивка от Обсъл, спокойна, одобрителна усмивка, която ме накара изведнъж да променя мнението си за този човек.
— Някои субкултисти твърдят, че тези Промеждутъчни същества на задгробния живот в действителност, физически се намирали на други светове, на други планети от реалния свят. Срещали ли сте това схващане, господин Ай?
— Не; описвали са ме различно, но никой досега не ме е обяснявал като дух. — Докато говорех, случайно погледнах надясно и когато произнесох „дух“, изведнъж видях такъв. Мрачен, в тъмно облекло, неподвижен и призрачен, той седеше до мен, привидение на пиршеството. Вниманието на Обсъл бе погълнато от другия му съсед и повечето слушаха Слоз на челното място на масата. Аз казах тихо:
— Не очаквах да ви видя тук, велможе Естравен.
— Неочакваното именно прави живота възможен — отвърна той.
— Възложено ми е да ви предам съобщение.
Той ме изгледа изпитателно.
— То е под формата на пари — част от вашите собствени — Форет рем ир Осбот ги праща. Те са у мен, в дома на господин Шусгис. Ще се постарая да стигнат до вас.