— Той беше наследникът на Естър — казал убиецът. Стоквен рекъл:
— Сложете го на шейната си и го закарайте в Естър, за да бъде погребан.
И се върнал в Сток. Хората потеглили с тялото на Естравен върху шейната, но го оставили далеч в торовата гора да го изядат дивите зверове и същата нощ се прибрали в Сток. Терем застанал пред своя родител по плът, велможата Хариш рем ир Стоквен, и запитал хората:
— Свършихте ли каквото ви заръчах?
— Да — отговорили те.
— Лъжете — рекъл Терем, — защото нямаше да се върнете живи от Естър. Тези хора престъпиха заповедта ми и излъгаха, за да скрият своето неподчинение: аз искам да бъдат осъдени на изгнание.
Велможата Хариш дал съгласието си и те били прогонени от всички огнища и обявени извън закона.
Скоро след това Терем напуснал своето владение, като заявил, че желае да се засели за известно време в крепостта Ротерер, и се върнал в Сток едва след една година.
В това време във владението Естър търсели Арек из планини и равнини, а после взели да го оплакват: оплаквали го горчиво цяло лято и цяла есен, защото бил единственото дете по плът на велможата. Ала в края на месец Терн, когато зимата притискала земята, в планината дошъл човек на ски, предал на пазача на Естърската порта вързоп, увит в кожи, казал: „Това е Терем, син на сина на Естър.“ После се спуснал със ските си по планинския склон, като камък, подскачащ над вода, и докато се сетят да го задържат, изчезнал.
Във вързопа от кожи лежало новородено дете и плачело. Занесли детето на велможата Сорв и му предали думите на непознатия; и старият велможа, изпълнен с мъка, познал в малкото загубения си син Арек. Наредил то да бъде отгледано като син на Вътрешното огнище и да го нарекат Терем, при все че такова име никога не било използувано от Естърския клан.
Детето израсло красиво, напето и силно; то било мрачно по характер и мълчалово, ала всички съзирали в него известна прилика със загубения Арек. Като станало голямо, велможата Сорв, за да угоди на старческия си каприз, го обявил за наследник на Естър. Тогава настъпило недоволство сред кемърин-синовете на Сорв, все яки мъже в разцвета на силите, които отдавна чакали да станат велможи. Те устроили засада на младия Терем, когато излизал сам на лов за пестри през месец Ирем. Но той бил въоръжен и не успели да го изненадат. Двама от братята си по огнище застрелял в гъстата мъгла, надвиснала над Леденото езеро през периода на топенето, а с трети се бил, нож срещу нож, и на края го убил, макар че сам имал рани по гърдите и шията от дълбоки порязвания. Тогава Терем застанал над трупа на брат си в мъглата над леда и видял, че се смрачава. Докато кръвта течала от раните му, усетил, че му прилошава и отмалява, и решил да отиде до село Ебос за помощ; ала в сгъстяващия се мрак се заблудил и стигнал до торната гора на източния бряг на езерото. Като съзрял там една изоставена колиба, влязъл в нея и понеже нямал сили да накладе огън, паднал на студените камъни на огнището и лежал така с кървящи рани.
Някой изскочил от мрака. Заковал се на вратата, загледан в лежащия до огнището, облян в кръв човек. После влязъл бързо, застлал легло от кожи, които измъкнал от един стар сандък, запалил огън, почистил раните на Терем и ги превързал. Когато видял, че младежът го гледа, рекъл:
— Аз съм Терем от Сток.
— А аз — Терем от Естър.
Известно време и двамата мълчали. После младежът се усмихнал и казал:
— За да ме убиеш ли превърза раните ми, Стоквен?
— Не — отвърнал по-възрастният. Естравен запитал:
— Как се случи така, че ти, велможа на Сток, си тук сам на оспорвана земя?
— Аз често идвам тъдява — отговорил Стоквен.
Той опипал пулса и ръката на младежа, да не би да има температура, и за миг сложил дланта си върху дланта на Естравен; и пръст по пръст двете им ръце съвпадали, като две ръце и а един и същ човек.
— Ние сме смъртни врагове — рекъл Стоквен. Естравен отвърнал:
— Да, смъртни врагове. Ала никога преди не съм те виждал.
Стоквен извърнал лицето си.
— Аз те видях веднъж, много отдавна — казал той. — Желая да има мир между нашите семейства.
Естравен рекъл:
— Готов съм да се закълна в мир с теб.
Така те положили клетва, а после не проговорили повече и раненият заспал. На сутринта Стоквен бил изчезнал, ала в колибата дошли група селяни от Ебос и пренесли Естравен до дома му в Естър. Там никой вече не посмял да се противопостави на волята на стария велможа, чиято справедливост била записана ясно с кръвта на трима върху леда на езерото; а когато Сорв умрял, Терем станал велможа на Естър. До края на годината той прекратил старата вражда, като се отказал от половината оспорвани земи в полза на владението Сток. За това и заради убийството на своите братя по огнище той бил наречен Естравен Предателя. Ала все още децата в това владение биват наричани с името Терем.