Тук не бяха толкова ограничени от съображения за престиж и гордост, а въпросите явно не бяха обидни нито за питащия, нито за отговарящия. Обаче скоро забелязах, че някои от задаващите ги се стремяха да ме поставят натясно, да докажат, че съм измамник. За момент това ме смути. Разбира се, в Кархида се бях сблъсквал с недоверчивост, но тя рядко беше умишлена. В деня на парада в Ерхенранг Тайб хитро се бе престорил, че се поддава на измамата, но сега вече знаех, че това е част от играта, която той бе скроил, за да злепостави Естравен, и се досещах, че всъщност Тайб ми вярваше. В края на краищата той бе видял кораба ми, малкия десантен кораб, който ме бе свалил на планетата; заедно с всички други имаше свободен достъп до докладите на инженерите за кораба и ансибъла. Никой от тия орготейци не бе видял кораба. Аз не можех да им покажа ансибъла, но пък и той не представляваше твърде убедително чуждоземно изделие, тъй като беше толкова неразбираем, че можеше да се вземе и за измама, и за действителност. Старият Закон за културното ембарго забраняваше внасянето на разбираеми, подражаеми изделия в тоя етап, затова нямах със себе си нищо, освен кораба и ансибъла, кутията си със снимки, несъмнената особеност на тялото си и недоказуемата странност на душата си. Снимките обиколиха масата и бяха разгледани с равнодушното изражение, което забелязвате върху лицата на хора, разглеждащи снимки на нечие чуждо семейство. Разпитът продължаваше. Какво, питаше Обсъл, е Вселенският съюз — свят, сдружение на светове, място, правителство?
— Е, всичко това, взето заедно, и все пак никое от тях. Вселенският съюз е нашият Земен свят; на общия език той се нарича Домът; на кархидейски би се наричал Огнището. Не съм сигурен как би било на орготейски, не зная още достатъчно добре езика ви. Във всеки случай, мисля, не Сътрапезничество, макар че несъмнено има сходства между Сътрапезническото правителство и Вселенския съюз. Но Вселенският съюз по принцип съвсем не е правителство. Той представлява опит да се съедини наново мистичното с политическото и като такъв е, разбира се, в много отношения несполука; но неуспехът му е принесъл досега на човечеството повече полза, отколкото успехите на неговите предшественици. Той е общество и притежава, поне потенциално, култура. Той е форма на просвета; в известно отношение е нещо като много голяма школа — много голяма наистина. Общуването и сътрудничеството са основните му подбуди, тъй че в друг смисъл е сдружение или съюз на светове, притежаващ известна обща централизирана организация. Именно в този му смисъл — Сдружение — го представлявам сега. Вселенският съюз като политическа общност функционира чрез координация, не чрез управление. Той не налага закони; решения се вземат чрез съвещание и съгласие, а не чрез единодушие или разпореждане. Като икономическа общност той е извънредно деен, стремейки се към връзка между световете, поддържайки равновесието на търговията между осемдесетте свята. По-точно осемдесет и четири, ако Гетен влезе във Вселенския съюз…
— Какво значи това, че не налагал свои закони? — попита Слоз.
— Просто няма закони. Държавите-членки се придържат към собствените си закони; когато възникне спор, Вселенският съюз посредничи, опитва се да постигне юридическо или етическо нагаждане, съпоставяне или избор. Ако обаче Вселенският съюз като опит за свръхорганизация на края се провали, той ще трябва да се превърне в сила за поддържане на мира, да си създаде полиция и тъй нататък. Но в тоя момент няма нужда от това. Всички основни светове все още се съвземат от една катастрофална ера от преди два века, възкресяват забравените умения и забравените идеи, учат се наново да разговарят… — Как да обясня Епохата на Врага и нейните последици на хора, които нямаха дума за „война“?