— Обикаля около слънцето някъде между Гетен и Кухурн.
— Как стигнахте от него дотук?
— С фишека — обади се старият Хюмери.
— Точно така. Ние не слизаме на населена планета с междузвезден кораб, докато не установим открита връзка или съюз. Затова дойдох с малък кораб-ракета и слязох на остров Хорден.
— А можете ли да влезете във връзка с… с големия кораб чрез обикновено радио, господин Ай? — Говореше Обсъл.
— Да. — Пропусках да споменавам засега за малкия си релеен спътник, изстрелян в орбита от ракетата; не исках да създавам впечатление, че небето им е задръстено от машинариите ми. — Ще бъде нужен доста мощен предавател, но вие имате много такива.
— Значи можете да се свържете по радиото с кораба си?
— Да, ако се използува подходящ сигнал. Хората на борда се намират в състояние, което наричаме стаза, зимен сън бихте могли да го назовете по вашему, тъй че няма да загубят от живота си годините, които прекарат, докато ме чакат да свърша работата си тук. Подходящият сигнал на подходящата дължина на вълната ще задействува механизма, който ще ги извади от стазата; след това ще се посъветват с мен по радиото или по ансибъла, като използуват Олул за релейна станция.
Някой запита тревожно:
— Колко души са?
— Единайсет.
Това предизвика лека въздишка на облекчение, смях. Напрежението поотслабна.
— А какво ще стане, ако изобщо не сигнализирате? — запита Обсъл.
— След около четири години ще излязат автоматично от стазата.
— Ще дойдат ли тогава тук да ви търсят?
— Не, докато не получат вест от мен. Ще се съвещават по ансибъла с Неподвижните на Олул и Хейн. По всяка вероятност ще решат да опитат пак — да пратят друг човек. На Вто рия пратеник обикновено му е по-лесно от Първия. По-малко обяснения трябва да дава, а и по-вероятно е да му повярват…
Обсъл се усмихна. Повечето от останалите все още изглеждаха замислени и сдържани. Гаум ми кимна леко и някак весело, сякаш ме поздравяваше за бързината на отговора: заговорническо кимване. Слоз се взираше със светнали очи и напрегнато в някакво вътрешно видение, от което се откъсна и се обърна рязко към мен.
— Е — каза той, — господин Пратеник, говорили ли сте за този друг кораб по време на двегодишния си престой в Кархида?
— Отде да знаем дали не е говорил? — вметна Гаум с усмивка.
— Много добре знаем, че не е, господин Гаум — обади се Йегей, като също се усмихна.
— Не съм — казах аз. — И то по следната причина. Мисъла за този кораб, чакащ там, можеше да разтревожи някого. Смятам, че и някои от вас са на същото мнение. В Кархида никога не съм вярвал толкова на хората, с които поддържах отношения, че да се осмеля да говоря за кораба. Тук вие разполагахте с повече време да ме прецените; готови сте да ме изслушате открито, публично; не се ръководите до такава степен от страх. Поех риска, защото смятам, че е дошло време да го поема и че Оргорейн е подходящото място.
— Прав сте, господин Ай, прав сте! — възкликна Слоз пламенно. — До един месец ще повикате тоя кораб и той ще бъде посрещнат добре в Оргорейн като очебиен знак и печат на новата епоха. Ще се отворят очите дори на ония, които не искат да гледат сега!
И продължи да говори така чак докато ни бе сервирано по местата, където седяхме. Ядохме, пихме и се разотидохме, аз — уморен, но, общо взето, доволен от развоя на нещата. Разбира се, имаше и лоши предзнаменования и неизвестности. Слоз искаше да ме превърне в култ. Гаум искаше да ме изкара шарлатанин. Мерсен, изглежда, искаше да докаже, че не е кархидейски агент, като докаже, че такъв съм аз. Ала Обсъл, Йегей и някои други действуваха на по-високо равнище. Те желаеха да се свържат с Неподвижните и да докарат кораба НАФАЛ на орготейска земя, за да убедят или принудят Сътрапезничеството Оргорейн да се присъедини към Вселенкия съюз. Смятаха, че по този начин Оргорейн ще извоюва голяма и трайна победа на престиж над Кархида и че сътрапезниците, които подготвят тази победа, ще спечелят съответен престиж и влияние в правителството. Тяхната Партия на свободната търговия, която имаше малцинство в съвета на тридесет и тримата, беше против продължаването на спора за Синотската долина и въобще се обявяваше за консервативна, неагресивна, ненационалистическа политика. Тя отдавна бе отстранена от властта и разчиташе, че ще може да се върне на власт, при известни рискове, по пътя, посочен от мен. Нямаше особена вреда от това, че тия хора не виждаха по-далеч, че мисията ми представляваше за тях средство, а не цел. Тръгнехме ли веднъж по този път, вероятно щяха да започнат да разбират докъде може да ги заведе той. А междувременно, макар и късогледи, поне бяха реалисти.