За да убеди другите, Обсъл бе казал: — Или Кархида ще се страхува от силата, която ще ни придаде тоя съюз — а не забравяйте, че Кархида винаги се бои от нови пътища и нови идеи — и така ще тъпче на едно място и ще изостане, или правителството в Ерхенранг ще събере смелост и ще дойде да моли да се присъедини, след нас, на второ място. И в единия, и в другия случай шифгреторът на Кархида ще спадне; и в единия, и в другия случай ние ще управляваме шейната. Ако сме достатъчно умни, за да се възползуваме от това предимство сега, то ще се окаже постоянно и сигурно предимство! — После, обръщайки се към мен: — Но Вселенският съюз трябва да бъде готов да ни помогне, господин Ай. Трябва да имаме да покажем на народа си нещо повече, а не само вас, един-единствен човек, вече известен в Ерхенранг.
— Разбирам, сътрапезнико. Вие искате хубаво, внушително доказателство, и аз с готовност бих ви го дал. Но не мога да накарам кораба да слезе, докато неговата безопасност и ваша та защита не бъдат задоволително осигурени. Аз трябва да получа съгласието и гаранцията на правителството ви, което според мен значи целият съвет на сътрапезниците — официално обявени.
Обсъл изглеждаше кисел, но отговори:
— Разбира се.
На път към къщи с Шусгис, който не бе допринесъл с нищо за следобедната работа, освен с добродушния си смях, запитах:
— Господин Шусгис, какво е Сарф?
— Едно от постоянните учреждения на Вътрешната администрация. Следи за лъжливите регистрации, неразрешените пътувания, незаконните замествания на работа, фалшификациите и други неща от тоя род — все мръсна работа. Това именно значи сарф на уличния орготейски жаргон — мръсна работа, това е прякор.
— Значи инспекторите са агенти на Сарфа?
— Да, някои.
— А полицията, предполагам, им е до известна степен подчинена? — Зададох въпроса предпазливо и ми бе отговорено по същия начин:
— Предполагам. Аз съм във Външната администрация и, разбира се, не мога да следя всички служби на Вътрешната.
— Наистина човек се обърква; какво е например Управлението на водите? — Така се отдръпнах колкото е възможно повече от темата за Сарфа. Това, което Шусгис бе премълчал по въпроса, може да нямаше никакво значение например за човек от Хейн или от щастливия Чифеуар; но аз бях роден на Земята. Изобщо не е лошо да имаш престъпни предци. От дядо подпалвач може да наследиш нос, чувствителен към пушек.
Забавно и интересно ми беше да открия тук, на Гетен, форми на управление, толкова сходни с тия от древната история на Земята: монархия и истинска, напълно развита бюрокрация. Това ново обстоятелство също беше интересно, но не толкова забавно. Странно, че в по-развитото общество звучеше по-зловеща нотка.
Значи Гаум, който искаше да ме изкара лъжец, беше агент на тайната полиция на Оргорейн. Знаеше ли той, че това е известно на Обсъл? Несъмнено знаеше. Дали тогава не беше агент-провокатор? Дали не работеше формално с или против партията на Обсъл? Коя от фракциите в правителството на тридесет и тримата се контролираше от Сарфа или беше под контрола на Сарфа? Не беше зле да си изясня тия въпроси, но това може би нямаше да бъде така лесно. Пътят ми, който известно време изглеждаше толкова ясен и обнадеждаващ, май щеше да стане криволичещ и осеян с тайни като в Ерхенранг. Всичко вървеше добре, мислех си аз, до снощи, когато Естравен се появи като сянка до мен.
— Какво е положението на велможата Естравен тук, в Мишнори? — запитах Шусгис, който се бе излегнал като полузаспал в ъгъла на плавно движещата се кола.
— Естравен ли? Знаете ли, тук му викат Харт. В Оргорейн нямаме титли, всичко това е изоставено през Новата епоха. Хм, както подразбрах, той е под покровителството на сътрапезника Йегей.
— Там ли живее?
— Мисля, че да.
Исках да изкажа учудването си, че беше снощи у Слоз, а днес не е у Йегей, ала съобразих, че в светлината на краткия ни утринен разговор това не беше толкова чудно. Все пак дори мисълта, че умишлено се държеше настрана, ме караше да се чувствувам неловко.
— Намерили го — заразправя Шусгис, намествайки широките си бутове на меката седалка — в Южния район, в някаква фабрика за лепило или за консервиране на риба, или някакво подобно място, и му помогнали да се измъкне от мизерията. Става дума за някои от партията на Свободната търговия. Разбира се, той им беше полезен, когато бе в киоремията и министър-председател, затова сега го подкрепят. Вършат това най-вече, за да направят напук на Мерсен, предполагам. Ха-ха! Мерсен е шпионин на Тайб и, разбира се, мисли, че никой не знае това, ала всички го знаят, и не може да търпи да гледа Харт — смята, че е или предател, или двоен агент, а не знае точно какво, пък не иска да рискува шифгретора си, като се рови в тоя въпрос. Ха-ха!