— Какъв е Харт според вас, господин Шусгис?
— Предател, господин Ай. Чисто и просто предател. Предал претенциите на страната си за Синотската долина, за да попречи на Тайб да се издигне на власт, но не е изпипал тази работа достатъчно ловко. Тук щеше да получи по-сурово наказание от изгнание. Кълна се в гърдите на Меш! Ако играеш против своите, ще загубиш цялата игра. Това именно не могат да проумеят тия хора, лишени от патриотизъм, подтиквани единствено от самолюбие. Макар че според мен на Харт му е, кажи-речи, все едно къде се намира, щом може да интригантствува, за да се добере до някаква власт. Пък и както виждате, от пет месеца е тук и не му е толкова зле.
— Не му е толкова зле.
— И вие му нямате доверие, нали?
— Да, нямам.
— Радвам се, че чувам това, господин Ай. Не мога да проумея защо Йегей и Обсъл държат толкова на тоя човек. Доказано е, че той е предател, който работи за собствена изгода и се мъчи да се задържи на вашата шейна, господин Ай, докато може. Така виждам аз нещата. Хм, не зная дали бих го возил безплатно, ако дойде да ме моли!
Шусгис подкрепяше мнението си с енергично пъхтене и кимане, като ми се усмихваше, усмивка на добродетелен човек към друг също такъв. Колата се носеше леко по широките, добре осветени улици. Сутрешният сняг се бе разтопил, само край канавките бяха останали мръсни купчинки; сега валеше дъжд, студен, ситен дъжд.
Големите сгради в центъра на Мишнори, държавните учреждения, училищата, йомешките храмове, бяха така замъглени от дъжда под ярката светлина на високите улични лампи, че сякаш се топяха. Ъглите им бяха неясни, фасадите — нашарени на ивици, покрити с капчици роса, замърсени. Имаше нещо призрачно, невеществено в самата тежест на този град, строен от монолити, това монолитно състояние, което даваше име и на частите, и на цялото. И Шусгис, моят добродушен домакин, тромав, солиден човек, също беше някак неясен по ръбовете и краищата, малко, съвсем мъничко невеществен.
Откакто преди четири дни бях поел с колата си през просторните златни поля на Оргорейн, за да започна успешния си поход към съкровените светилища на Мишнори, все ми липсваше нещо. Но какво? Чувствувах се изолиран. Напоследък не усещах студа. Тук поддържаха в стаите сносна топлина. В последно време не ядях с удоволствие. Орготейците готвеха блудкаво; това не ми вредеше. Но защо хората, с които се срещах, независимо дали бяха добре или зле разположени към мен, също изглеждаха блудкави? Между тях имаше ярки личности — Обсъл, Слоз, красивият и противен Гаум — и все пак на всеки от тях му липсваше някакво качество, някакво измерение; и не бяха убедителни. Не бяха твърде солидни.
Като че ли, мислех си аз, не хвърляха сенки.
Това твърде претенциозно гадаене е съществена част от работата ми. Ако не бях способен да го върша поне донякъде, нямаше да отговарям на изискванията на Подвижен; получил съм официална подготовка за тази работа на Хейн, където я величаят със званието Задълбаване. То може да се охарактеризира като интуитивно долавяне на една етична цялост, следователно се стреми да намери изражение не в смислени символи, а в метафори. Аз никога не съм бивал блестящ Задълбател и понеже тази нощ бях уморен, се доверявах само на своята интуиция. Когато се прибрах в апартамента си, потърсих убежище под горещия душ. Но дори там изпитвах смътна тревога, като че горещата вода не беше съвсем реална и надеждна и не можеше да се разчита на нея.
11. МОНОЛОЗИ В МИШНОРИ
Мишнори. Стрет Сусми. Обезсърчен съм и все пак всички събития показват, че има основания за надежда. Обсъл спори и се пазари със своите колеги-сътрапезници, Йегей си служи с ласкателства, Слоз привлича привърженици и броят на последователите им расте. Те са хитри хора и държат партията си под юзда. Само седмина от тридесет и тримата са надеждни сподвижници на Партията на свободната търговия; от останалите Обсъл смята да спечели несъмнената подкрепа на десетима, което ще му осигури съвсем незначително мнозинство.
Един от тях като че ли наистина проявява интерес към Пратеника: сътрапезникът Итепен от окръга Ейниен, който се интересува от Чуждоземната мисия, откакто, работейки за Сарфа, бил натоварен да цензурира радиопредаванията ни от Ерхенранг. Той, изглежда, носи на съвестта си бремето на тези ограничения. Предложи на Обсъл тридесет и тримата да оповестят поканата си до звездния кораб не само на своите сънародници, но едновременно и на Кархида, като помолят Аргавен да присъедини към поканата гласа на Кархида. Чудесен план, но неизпълним. Няма да поканят Кархида да се присъедини към каквото и да било.