Хората на Сарфа, измежду тридесет и тримата, разбира се, настояват да не се обръща никакво внимание на присъствието и на мисията на Пратеника. Що се отнася до безразличните и необвързаните, които Обсъл се надява да привлече, мисля, че те се боят от Пратеника, кажи-речи, колкото Аргавен и повечето от придворните му; с тази разлика, че Аргавен го смяташе за луд като себе си, а те го смятат за лъжец като самите тях. Страх ги е да не се поддадат открито на една голяма измама, измама, вече отхвърлена от Кархида, измама може би дори скроена от Кархида. Те отправят поканата си, отправят я открито; но къде е тогава шифгреторът им, щом не пристига никакъв звезден кораб?
Всъщност Генли Ай иска от нас безусловно доверие. За него то явно не е безусловно.
А Обсъл и Йегей смятат, че ще успеят да убедят едно мнозинство от тридесет и тримата да му се довери. Не зная защо не споделям напълно техните очаквания; може би наистина не искам Оргорейн да се покаже по-просветен от Кархида, да поеме риска, да спечели славата и да остави Кархида в сянка. Дори и тази завист да има патриотични подбуди, тя е закъсняла; щом разбрах, че Тайб скоро ще ме измести, аз направих всичко възможно Пратеникът да дойде в Оргорейн и в изгнание тук сторих каквото можах, за да ги спечеля на негова страна. Благодарение на парите, които той ми донесе от Аш, сега живея отново самостоятелно, като „единица“, а не като „поставен под покровителство“. Не ходя вече на банкети, не ме виждат публично с Обсъл или други поддържници на Пратеника, а и самия Пратеник не съм виждал повече от половин месец, от втория му ден в Мишнори.
Той ми предаде парите на Аш така, както би дал възнаграждение на наемен убиец. Рядко съм се ядосвал толкова и нарочно го наругах. Той знаеше, че съм ядосан, но, изглежда, не разбра, че го наругах; като че приемаше съвета ми въпреки начина по който го дадох; когато ядът ми се уталожи, разбрах това и пак се ядосах. Възможно ли е през всичкото време в Ерхенранг той да е търсил съвета ми, но да не е знаел как да ми каже, че го търси? В такъв случай трябва да е разбрал погрешно половината и изобщо да не е разбрал другата половина от това, което му казах край камината си в двореца вечерта след церемонията при арката. Неговият шифгретор сигурно съвсем се различава по основа, състав и опора от нашия; дори когато мислех, че съм най-прям и откровен с него, той може да ме е считал за най-мъгляв и неясен.
Несхватливостта му е признак на невежество. Дързостта му е също признак на невежество. Той не познава нас, а ние — него. Той ни е абсолютно чужд, а аз сглупих, че позволих сянката ми да затъмни светлината на надеждата, която той ни носи. Аз подтискам ужасната си суета. Страня от него: защото той явно желае това. И има право. Един прокуден кархидейски предател не е актив за каузата му.
Според орготейския закон всяка „единица“ трябва да бъде заета в някаква работа, аз работя от осем часа до пладне във фабрика за пластмаси. Лека работа: управлявам машина, която сглобява и споява чрез нагряване парчета пластмаса, така че се образуват малки прозрачни кутии. Не зная за какво са предназначени тези кутии. Следобед, за да не скучая, се занимавам с някогашните упражнения, които научих в Ротерер. Радвам се, като гледам, че не съм загубил умението си да събирам дот-сила или да влизам в нетранс; но имам малка полза от нетранса, а колкото до уменията да стоя неподвижен и да постя, все едно че не съм ги учил и трябва да започвам всичко отначало като дете. Постих един ден, а коремът ми курка: „Една седмица! Един месец!“
Сега нощем замръзва; тази нощ острият вятър носи вледенен дъжд. Цяла вечер мисля непрекъснато за Естър, и воят на вятъра тук ми прилича на воя на вятъра, който вее там. Тази вечер написах на сина си дълго писмо. Докато го пишех, от време на време като че все усещах присъствието, на Арек, сякаш ако се обърнех, щях да го видя. Защо си водя такива бележки? За да ги чете синът ми ли? Малко полза биха му принесли. Правя това може би, за да пиша на родния си език.
Хархахад Сусми. Все още нито намек, нито дума за Пратеника по радиото. Питам се дали Генли Ай разбира, че в Оргорейн, въпреки широкия видим управленчески апарат, нищо не се върши видимо, нищо не се казва високо. Машината крие машинациите.
Тайб иска да научи Кархида да лъже. Той взема уроци от Оргорейн: добра школа. Но аз мисля, че трудно ще се научим да лъжем, щом толкова отдавна практикуваме изкуството непрекъснато да заобикаляме истината, без да лъжем или да я докосваме.