Вчера е имало голямо орготейско нападение през Ей; изгорили хамбарите на Текембер. Тъкмо каквото желаят и Сарфът, и Тайб. Но как ще свърши това?
Слоз, използувайки йомешкия мистицизъм по повод изказванията на Пратеника, тълкува идването на Вселенския съюз на нашата земя като настъпване на Царството на Меш между хората и изпуска от очи нашата цел. „Ние трябва да прекратим това съперничество с Кархида, преди да са дошли Новите хора — казва той. — Трябва да пречистим душите си за тяхното идване. Трябва да се откажем от шифгретора, да забраним всякакви актове на отмъщение и да се обединим без завист, като братя от едно Огнище.“
Но как да стане това преди идването им? Как да се разчупи обръчът?
Гуирни Сусми. Слоз възглавява комитет, чиято цел е да спира неприличните пиеси, играни в тукашните публични кемър-домове; те трябва да бъдат като кархидейския хухут. Слоз е против тях, понеже са тривиални, вулгарни и сквернословни.
Да се противопоставяш на нещо, значи да го подкрепяш.
Тук казват, че „всички пътища водят към Мишнори.“ Разбира се, ако обърнеш гръб на Мишнори и се отдалечаваш от него, пак си по Мишнорийския път. Да се обявяваш против вулгарността, значи неминуемо да си вулгарен. Трябва да отидеш някъде другаде; да имаш друга цел; тогава вървиш по друг път.
Йегей в Залата на Тридесет и тримата днес: „Аз съм неизменно против тази блокада върху износа на зърнени храни за Кархида и духа на конкуренция, който я подбужда.“ Правилно, но ако кара така, няма да се отдели от Мишнорийския път. Той трябва да предложи някаква алтернатива. Оргорейн и Кархида трябва да престанат да вървят по пътя, по който са тръгнали в едната и другата посока; те трябва да поемат трета посока и да разчупят обръча, Йегей, мисля, трябва да говори за Пратеника и за нищо друго.
Да бъдеш атеист, значи да поддържаш бога. Съществува ли той или не съществува, това е почти едно и също от гледна точка на доказателството. Доказателство например е дума, неупотребявана често от ханддарейците, които предпочитат да не разглеждат бога като факт, подлежащ на доказателство или на вяра: те са разчупили обръча и са свободни.
Да научиш на кои въпроси не може да се отговори и да не им отговаряш: това е най-необходимото умение във времена на напрежение и мрак.
Торменбод Сусми. Тревогата ми расте: радиото на Централното бюро все още не е казало нито дума за Пратеника. Нито помен от новините, които предавахме за него от Ерхенранг, а слуховете, предизвикани от тайното слушане на радиоемисиите през границата и разказите на търговци и пътници, изглежда, не са получили широко разпространение. Сарфът има по-пълен контрол върху съобщенията, отколкото знаех или предполагах. Изгледите са страшни. В Кархида кралят и киоремията има значителен контрол върху постъпките на хората, но много малък върху това, което те чуват, и никакъв върху онова, което говорят. Тук правителството може да контролира не само действията, но и мисълта. А никой човек не бива да притежава такава власт над други.
Шусгис и останалите развеждат Генли Ай открито из града. Интересно дали се сеща, че тази откритост крие факта, че го крият. Никой не знае, че той е тук. Питам колегите си във фабриката, те не знаят нищо и смятат, че говоря за някакъв смахнат йомешки сектант. Никакви сведения, никакъв интерес, нишо, което да подпомогне каузата на Ай или да предпази живота му.
Жалко, че той прилича толкова на нас. В Ерхенранг хората често го сочеха по улиците, защото бяха чули част от истината или от мълвата за него и знаеха, че се намира там. Тук, където присъствието му се пази в тайна, личността му остава незабелязвана. Сигурно го виждат горе-долу такъв, какъвто го видях аз за пръв път: необикновено висок, едър и мургав младеж. Миналата година проучих докладите на лекарите за него. Той се различава коренно от нас. Различията не са външни. Човек трябва да го опознае, за да разбере, че е чуждоземец.
Защо го крият тогава? Защо никой от сътрапезниците не повдигне въпрос и не се изкаже за него в публична реч или по радиото? Защо дори Обсъл мълчи? От страх.
Нашият крал се страхува от Пратеника; тия хора се страхуват един от друг.
Мисля, че аз като чужденец съм единственият човек, комуто Обсъл се доверява. Той изпитва известно удоволствие от компанията ми (както и аз от неговата) и няколко пъти отхвърли всякакъв шифгретор и ме помоли искрено за съвет. Но когато го подканвам да се изкаже, да събуди интереса на обществеността като защита срещу партийни интриги, той не ме слуша.
— Ако цялото Сътрапезничество насочи вниманието си върху Пратеника, Сарфът няма да смее да го пипне — казвам аз, — нито да пипне и теб, Обсъл.