Обсъл въздъхна.
— Да, да, но не можем да сторим това, Естравен. Радиото, печатните бюлетини, научните списания, всичко е в ръцете на Сарфа. Какво да правя. Какво да правя, да държа речи по уличните ъгли като някой фанатичен жрец?
— Е, би могъл да говориш на хората, да предизвикваш слухове; аз вършех нещо подобно миналата година в Ерхенранг. Карай хората да задават въпроси, на които можеш да отговориш, например за самия Пратеник.
— Да би могъл той да докара тук тоя проклет кораб, та да имаме какво да покажем на народа! А то…
— Но няма да докара кораба си, докато не се убеди, че действувате честно.
— Аз не действувам ли честно? — вика Обсъл, угоен като голяма риба. — Не използувах ли всеки час от последния месец за тази работа? Честно, а! Той иска да повярваме във всичко, което ни разправя, а после за отплата не ни се доверява!
— А трябва ли да ви се доверява? Обсъл пухти и не отговаря.
Тойепо-близо до честността от всеки друг орготейски правителствен функционер, когото познавам.
Одгетени Сусми. За да станеш висш чиновник в Сарфа, изглежда, трябва да бъдеш глупав под някаква сложна форма. Гаум е пример в това отношение. Той ме смята за кархидейски агент, който се опитва да подведе Оргорейн да претърпи огромна загуба на престиж, като го накара да повярва в измамата на Пратеника от Вселенския съюз; мисли, че като министър-председател съм подготвил тази измама. Бога ми, аз си имам по-важна работа от играта на шифгретор с тая измет. Но тази проста истина той не е способен да проумее. Сега, когато Йегей явно ме е изоставил, Гаум мисли, че съм станал продажник и може да ме подкупи по своеобразния си начин. Самият той ме следи или е наредил да не ме изпушат от очи.
Наистина ли мисли, че ще се продам на дребно? Сигурно смята, че се чувствувам в много неудобно положение; а това действително ме кара да се чувствувам неудобно.
Проклети да бъдат тия нечестни хора. Между тях няма нито един честен човек.
Одсордни Сусми. Днес следобед Генли Ай говори в Залата на Тридесет и тримата. Не допуснаха нито публика, нито предаване по радиото, ала по-късно Обсъл ме повика и прослу-шах направения от него запис на заседанието. Пратеникът говореше добре, с вълнуваща искреност и настойчивост. У него има някаква наивност, която ми се струва просто чужда и глупава; ала в друг момент тази привидна наивност разкрива солидност на знанията и широта на целите, които ми вдъхват благоговение. Чрез него говори един умен и великодушен народ, народ, който е сплел в една мъдрост дълбокия си, отколешен, страшен и невъобразимо разностранен житейски опит. Но самият той е млад: нетърпелив, неопитен. Стои по-високо от нас, вижда по-надалеч, но самият той не е по-висок от един обикновен човек.
Сега говори по-добре, отколкото говореше в Ерхенранг, по-просто и по-умело; и той като нас с време е усвоил тая работа.
Речта му бе често прекъсвана от членове на Партията на господството, които искаха от председателя да спре този безумец, да го изгони и да пристъпи към дневния ред. Сътрапезникът Йегей беше най-несдържан и може би най-непринуден. „Ще лапнете ли това гичимичи?“ — крещеше той на Обсъл отсреща. Умишлените апострофирания, поради които на места записът трудно се следеше, ставали, казва Обсъл, главно по инициатива на Кархарозил. — По памет:
Алшел (председателствуващ): Господин Пратеник, вашите сведения и предложенията, направени от г-н Обсъл, г-н Слоз, г-н Итепен, г-н Йегей и други, са според нас много интересни… много насърчителни. Нужно ни е обаче още малко, за да можем да действуваме (Смях). Щом кралят на Кархида държи вашето… превозно средство, с което сте дошли, заключено на място, където не можем да го видим, ще ви бъде ли възможно, както бе намекнато, да докарате вашия… звезден кораб? Как го наричате?
Ай: Звезден кораб е сполучливо название, господине.
Алшел: Така ли? А как му казвате вие?
Ай: Ами, от техническа гледна точка, това е пилотиран междузвезден сетийски модел НАФАЛ-20.
Глас: Сигурен ли сте, че не е шейната на свети Петър? (Смях).
Алшел: Моля. Да. Е, ако можете да докарате тоя кораб тук, на земята — на твърда земя, както бихте казали, — тъй че да имаме нещо веществено…
Глас: Веществени рибешки черва!
Ай: Аз много искам да докарам този кораб, господин Алшел, като доказателство и свидетелство за нашето взаимно доверие. Чакам само предварителното ви официално съобщение за това събитие.
Кахарозил: Не виждате ли, сътрапезници, какво е всичко това? Не само глупава шега. То е по умисъл публична подигравка с нашата доверчивост, нашата наивност, нашата глупост — скроена с невероятно безочие от този човек, който днес стои тук пред нас. Знаете, че той иде от Кархида. Знаете, че е кархидейски агент. Виждате, че е полово ненормален, от оня тип, който в Кархида поради влиянието на Тъмния култ не лекуват и понякога дори изкуствено създава за оргиите на Гадателите. И въпреки това, когато казва: „Аз съм от космоса“, някои от вас всъщност си затварят очите, принизяват се умствено и вярват! Никога не бих предположил, че това е възможно, и т.н., и т.н.