Ако се съди по записа, Ай изтърпял спокойно насмешките и нападките. Обсъл казва, че се държал добре. Аз се въртях пред залата да ги видя като излизат от заседанието на Тридесет и тримата. Ай изглеждаше мрачен и замислен. Другояче не можеше и да бъде.
Безпомощността ми е нетърпима. Аз бях тоя, който задействува тази машина, а сега не мога да я управлявам. Прокрадвам се през улиците със смъкната качулка, за да зърна поне за миг Пратеника. Заради този безполезен потаен живот се отказах от властта, състоянието и приятелите си. Какъв глупак си ти, Терем!
Защо не мога никога да се заловя с нещо постижимо?
Одепс Сусми. Предавателният уред, който сега Генли Ай е предал на Тридесет и тримата, на съхранение у Обсъл, няма да промени ничие мнение. Несъмнено уредът върши това, което според думите му върши, но достатъчно е кралският математик Шорст да каже: „Не разбирам принципите му“ — и всички орготейски математици и инженери ще го последват, и нищо няма да се докаже, нито да се опровергае. Чудесен резултат, ако този свят беше крепост на ханддарейците, но, уви, трябва да вървим напред, като тъпчем по новия сняг, доказваме и опровергаваме, питаме и отговаряме.
Още веднъж се помъчих да убедя Обсъл във възможността Ай да се свърже по радиото със своя звезден кораб, да събуди хората на борда му и да ги помоли да говорят със сътрапезниците, като установят радиовръзка със залата на Тридесет и тримата. Този път Обсъл веднага намери оправдание.
— Слушай, драги ми Естравен, както вече си разбрал, Сарфът контролира всичките ни радиоемисии. Дори аз нямам представа кои от служителите в Съобщенията са хора на Сар-фа; сигурно повечето, защото зная с положителност, че те контролират предавателите и приемателите на всички равнища, чак до техниците и ремонтьорите. А биха могли да заглушат и сигурно ще заглушат — или фалшифицират — всяка емисия, която приемем, ако изобщо приемем такава! Можете ли да си представите тая сцена в Залата? Ние, „космическите“, жертва на собствената си измама, заслушани със затаен дъх в хаотичното бучене, пращене — и нищо друго — никакъв отговор, никакво Послание?
— Но нямате ли пари да наемете няколко честни техници или да подкупите техните? — запитах аз; ала безполезно. Той се бои за собствения си престиж. Държането му към мен вече се е променило. Ако отмени тазвечерното посещение на Пратеника, нещата вървят зле.
Одархад Сусми. Отложи посещението.
Тази сутрин отидох да се видя с Пратеника, досущ по орготейски. Не открито, в къщата на Шусгис, където персоналът сигурно гъмжи от агенти на Сарфа, към които спада и Шусгис, а на улицата, случайно, по маниера на Гаум, тайно и крадешком.
— Господин Ай, ще ме изслушате ли за момент?
Той се огледа смаян, а като ме позна — разтревожен. След миг избухна:
— Каква полза, господин Харт? Знаете, че не мога да вярвам на думите ви… след Ерхенранг…
Това беше белег на откровеност, макар и не на прозорливост; и все пак имаше елемент на прозорливост: той знаеше, че желая да го посъветвам, а не да му искам нещо, че говорех, за да спася достойнството си.
Казах:
— Тук е Мишнори, а не Ерхенранг, ала опасността за вас е една и съща. Ако не сте в състояние да убедите Обсъл или Йегей да ви позволят да установите радиовръзка с кораба си, тъй че екипажът му, оставайки в безопасност, да може да подкрепи някак изявленията ви, тогава, мисля, ще трябва да си послужите с вашия уред, ансибъла, и да заповядате на кораба да слезе веднага. Рискът, на който ще бъде изложен той, е по-малък от риска, на който в момента сте изложен сам.
— Разискванията на сътрапезниците върху съобщенията ми се пазеха в тайна. Отде знаете за моите „изявления“, господин Харт?
— Защото цял живот, работата ми е да зная…
— Но това не е ваша работа тук, господине. То е работа на сътрапезниците на Оргорейн.
— Заявявам ви, че животът ви е в опасност, господин Ай — казах аз; на това той не отговори нищо и го оставих.
Трябваше да му кажа това преди няколко дни. Сега е много късно. Страхът отново проваля неговата мисия и моята надежда. Не страх от чужденеца, от неземния, не тук. Тия орготейци нямат нито достатъчно ум, нито достатъчно широка душа, за да се страхуват от нещо наистина и изключително странно. Те не могат дори да го видят. Гледат човек от друг свят, ала какво виждат? Шпионин от Кархида, извратен тип, агент, жалка дребна политическа единица като самите тях.