Един от товара на камиона умря тая нощ. Били са го или са го ритали в корема, та умря от кръвоизлив от ануса и устата. Никой не направи нищо за него; а и нямаше какво да се направи. Преди няколко часа ни бяха пъхнали пластмасова дамаджана с вода, но тя отдавна беше пресушена. Случи се човекът да бъде точно до мен, от дясната ми страна, та сложих главата му на коленете си, за да облекча дишането му; така и умря. Всички бяхме голи, но след това кръвта по краката, бедрата и ръцете ми служеше за облекло — суха, корава, кафява одежда без никаква топлинка.
През нощта застудя и трябваше да се притискаме един до друг, за да се топлим. Трупът, като безполезен, бе изтласкан извън групата, отстранен. Ние, останалите, се гушехме един до друг, като цяла нощ се олюлявахме и подскачахме в такт. Вътре в стоманената ни килия цареше пълен мрак. Намирахме се на някакъв междуселски път и никакъв камион не вървеше подире ни; дори с лице, притиснато плътно о мрежата, не можеше да се види нищо през процепа на вратата, освен мрак и неясната маса на навалелия сняг.
Валящ сняг; току-що навалял сняг; отдавна навалял сняг; сняг, по който е валял дъжд; замръзнал наново сняг… В ор-готейския и кархидейския език има дума за всяко от тези понятия. В кархидейския (който зная по-добре от орготейския) се срещат според изчисленията ми шейсет и две думи за различните видове, състояния, времетраене и качества на снега; по-точно на навалелия сняг. Има друга група думи за различните видове снеговалеж; друга — за леда; поредица от двайсет или повече обозначават диапазона на температурата, силата на вятъра и вида на валежа — всичко заедно. Тая нощ седешком се опитвах да съставя в главата си списъци на тия думи. Всеки път, когато си спомнях нова дума, преповтарях списъците и я вмъквах по азбучен ред.
Малко след като се съмна, камионът спря. Някои се развикаха през пролуката, че в камиона има труп; елате да го махнете. Един след друг крещяхме и викахме. Думкахме дружно по стените и вратата, вдигайки такъв ужасен шум в стоманената килия, че сами не можехме да го търпим. Никой не дойде. Няколко часа камионът стоя на едно място. Най-после отвън се чуха гласове; камионът залитна, боксувайки по ивица лед, и отново потегли. През пролуката се виждаше, че е късна слънчева утрин и че се движим през гористи възвишения.
Камионът продължи така още три денонощия — общо четири, ако се брои от събуждането ми. Не спря никъде на контролните пунктове и мисля, че изобщо не мина през град от каквато и да е било величина. Пътят му беше променлив, потаен. Нямаше спирания за смяна на шофьорите и презареждане на батериите; имаше други, по-продължителни престои по причина, която не можеше да се разбере от вътрешността на фургона. Два дни стоя на едно място от пладне до мръкнало, сякаш изоставен, после, през нощта, отново тръгна на път. Веднъж на ден, около пладне, през един капак на вратата ни подаваха голяма дамаджана с вода.
Ако се смята трупът, бяхме двайсет и шестима, две тринайсеторки. Гетенейците често броят по тринайсет, двайсет и шест, петдесет и две, несъмнено поради 26-дневния лунен цикъл, който съставлява неизменния им месец и съвпада приблизително с половия цикъл. Изблъскахме трупа до самата стоманена врата, която образуваше задната стена на килията ни, да стои на прохладно. Ние, останалите, седяхме, лежахме или стояхме свити, всеки на мястото си, на територията си, във владението си, до вечерта, когато студът стана толкова лют, че малко по малко се сближихме и се сляхме в едно цяло, заемащо едно пространство, топло в средата, студено по краищата.
Имаше състрадание. Като разбраха, че аз и някои други, един старец и един със силна кашлица, не сме толкова издръжливи на студ, всяка нощ ни слагаха в средата на групата, съвкупността от двайсет и петима, където беше най-топло. Не се боричкахме за топлото място, а просто всяка нощ бяхме в него. Страшно е това състрадание, което хората никога не губят. Страшно, защото когато най-после останем голи в мрака и студа, само него имаме. Ние, които сме толкова богати, толкова пълни със сили, на края оставаме само с тая дребна монета. Нямаме какво друго да дадем.
Въпреки че бяхме така наблъскани и притиснати един до друг нощем, ние в камиона никак не си приличахме. Имаше затъпели от наркотици, други вероятно бяха умствено или социално ненормални, но всички — подтиснати и уплашени; и все пак, колкото и да е чудно, никой от тия двайсет и петима не проговори нито веднъж на останалите, дори само за да ги наругае. Имаше и състрадание, и тьрпеливост, ала мълчаливо, винаги мълчаливо. Натъпкани вкупом в горчивия мрак на нашата обща тленност, ние непрекъснато се блъскахме, друсахме се, падахме един върху друг, смесвахме се, поддържахме топлината на телата си, както се поддържа огън — но оставахме чужди един на друг. Аз така и не научих името на никого от хората в камиона.