Знаех, че съществуват препарати, които могат да ограничат или почти да премахнат фазата на потентност в гетенейския полов цикъл; те се прилагаха, когато удобството, медицината или моралът налагаха въздържане. По този начин един или няколко кемъра могат да бъдат пропуснати без вредни последици. Доброволното използуване на такива медикаменти беше общоразпространено и позволено. Но не бях допускал, че може да бъдат прилагани спрямо хора, които не ги желаят.
Това си имаше основателни причини. Затворник в кемър би бил рушителен елемент в своята работна група. Ако бъде отстранен от работа, какво можеше да се прави с него? Ето защо се прибягваше до тази мярка.
На Зима няма насекоми с колективистичен начин на живот. Гетенейците не съжителствуват на своята земя като земляните с ония по-стари общества, ония неизброими градове от малки безполови работници, които не притежават никакъв друг инстинкт, освен тоя да се подчиняват на общността, на цялото. Ако на Зима имаше мравки, гетенейците може би отдавна щяха да се опитат да им подражават. Режимът на Доброволческите ферми е нещо сравнително ново, ограничено само за една страна на планетата и буквално непознато другаде. Но той е зловещо указание за насоката, в която може да тръгне едно човешко общество, толкова уязвимо от полов контрол.
В Пулефенската ферма бяхме, както казах, недохранени за работата, която вършехме, а дрехите ни, особено обувките, абсолютно неподходящи за този зимен климат. Пазачите, в мнозинството си условно осъдени затворници, не бяха на по-добър хал. Предназначението на мястото и на неговия режим беше наказателно, но не рушително, и мисля, че би било търпимо, ако не бяха медикаментите и разпитите.
Някои от затворниците минаваха през разпит на групи по двайсетима; те просто четяха нещо като изповед и катехизис, получаваха антикемърова инжекция и ги освобождаваха да работят. Други, политическите затворници, биваха подлагани всеки пети ден на разпит под въздействието на медикаменти.
Не зная с какви препарати си служеха. Не зная целта на разпитите им. Нямам представа какви въпроси ми задаваха. След няколко часа се свестявах в общата спалня, проснат на спалния рафт с шестима-седмина други, някои от които се събуждаха като мен, други — все още отпаднали и замаяни, във властта на упойката. Когато всички се вдигнехме на крак, пазачите ни завеждаха на работа в завода; но след третия или четвъртия от тия разпити вече не бях в състояние да стана. Оставиха ме да лежа, а на другия ден излизах с групата си, макар че едва се държах на крака. Подир следващия разпит бях безпомощен два дни. Антикемъровите хормони или препаратите, стимулиращи към „откровеност“, явно действуваха токсично на моята негетенейска нервна система и действието беше кумулативно.