Минах електрическата ограда на Пулефенската ферма рано следобед, като снеговалежът скоро покри всякакви пътеки и следи подире ми. Оставих шейната в дерето на един поток навътре в гората източно от фермата и носейки само раница, се върнах с ракетите си обратно на пътя; по него излязох открито пред главния вход на фермата. Там показах документите, които бях преправил наново, докато чаках в Туруф. Сега те носеха „син печат“ и ме представяха като Тенер Бент, пуснат условно на свобода затворник, а към тях беше прикрепена заповед да се явя до Епс Терн в Третата доброволческа ферма на трапезничеството Пулефен на двегодишна служба като пазач. Всеки инспектор с остро око би се усъмнил в тия омачкани книжа, но малцина тук бяха с остро око.
Няма нищо по-лесно от влизането в затвор. Бях донякъде спокоен, що се отнася до излизането.
Главният дежурен пазач ме смъмра, дето пристигам един ден по-късно от определения в заповедта срок, и ме прати в бараките. Вечерята бе приключила и за щастие беше много късно да ме снабдят с полагаемите се ботуши и униформа и да вземат собственото ми хубаво облекло. Не получих пушка, но намерих наблизо една, докато се мотаех из кухнята и предумвах готвача да ми даде нещо за хапване. Готвачът държеше своята закачена на гвоздей зад фурната. Откраднах я. Тя нямаше смъртоносен механизъм; сигурно никоя от пушките на пазачите нямаше. Тук във фермите не убиват хора; оставят глада, зимата и отчаянието да ги убият вместо тях.
Имаше тридесет-четиридесет пазачи на сто и петдесет-шейсет затворници, никой от тях не беше поставен в добри условия, повечето спяха дълбоко, макар и да минаваше четири часът. Накарах един млад пазач да ме разведе и да ми покаже заспалите затворници. Видях ги под ослепителната светлина на голямата стая, където спяха, и почти загубих надежда да действувам тая първа нощ, преди да съм привлякъл подозрение. Всички се бяха сгушили в чувалите си на дългите легла като деца в утроба, невидими, неразличими… Всички, освен един, твърде дълъг, за да може да се свие, тъмно лице като череп, затворени и хлътнали очи, сплъстена дълга, влакнеста коса.
Щастието, което ме бе озарило в Етуен, сега озаряваше целия свят около мен. Винаги съм имал една-единствена дарба: да разбера кога голямото колело може да се завърти, да разбера и да действувам. Мислех, че съм загубил тази проницателност миналата година в Ерхенранг и че никога няма да си я възвърна. Голяма наслада беше да чувствувам отново тази увереност, да съзнавам, че мога да управлявам съдбата си и бъдещето на света като шейна по опасната стръмнина в тоя час.
Тъй като продължавах да обикалям и да надзъртам тук там в ролята си на неспокоен, любопитен дръвник, включиха ме в нощната смяна; към полунощ всички, с изключение на мен и още един дежурен от моята смяна в помещението спяха. Аз продължавах да изучавам безпомощно мястото, като от време на време минавах край дългите легла. Обмислях плановете си и започнах да подготвям волята и тялото си да встъпя в дот, защото собствените ми сили никога нямаше да бъдат достатъчни, ако не ги подпомогнеше силата от Мрака. Малко преди зазоряване влязох още веднъж в спалното помещение и с пушката на готвача зашеметих за една стотна от секундата мозъка на Генли Ай, после го вдигнах заедно с чувала и всичко друго и го изнесох на рамо в караулната стая.
— Какво става? — мърмори другият пазач полусънен. — Остави го!
— Умрял е.
— Още един умрял ли? А зимата още не е дошла както трябва, да бъдат благословени червата на Меш! — Той извърна глава настрана, за да се взре в лицето на Пратеника, увиснал на гърба ми. — Аха, този е Извратения. Заклевам се в очите на Меш, не вярвах нищичко от това, което разправят за кархидейците, докато не го погледнах, тоя противен чудак. Цяла седмица охка и въздиша на дългото легло, ала не допусках, че ще умре така внезапно. Е, върви да го изхвърлиш навън, да остане там, докато се съмне; не стой там като носач с торба лайна…
В коридора се спрях пред Инспекционната служба и тъй като бях пазач, никой не ми попречи да вляза и да огледам, докато намерих преградката в стената, където се намираха комутаторите и сигналните инсталации за тревога. Нищо тук нямаше надпис, но пазачите бяха надраскали до ключовете букви, за да опреснят паметта си, когато се налага да бързат; мислейки, че О.о. значи огради, завъртях тоя ключ, за да прекъсна тока до най-външните защитни линии на фермата, а после продължих, като този път влачех Ай за рамената. Минах край дежурния пазач в караулната стаичка до изхода. Престорих се, че се мъча да мъкна мъртвия товар, защото дотът сега кипеше с пълна сила в мен и не исках да забележат колко лесно всъщност ми беше да влача или нося човек, по-тежък от мен. Рекох: