Заспахме. Снегът валеше. Цяло денонощие и още една нощ от моя тангенов сън, изглежда, е валяло, без виелица, първият голям снеговалеж за зимата. Когато най-после се събудих и се привдигнах да се огледам, палатката беше затрупана до половина. По снега се открояваха рязко слънчева светлина и сини сенки. Далеч и високо на изток една-единствена сива ивица затъмняваше яркостта на небето: димът на Уденушрек, най-близкия от Огнените хълмове. Около малкия връх на палатката се стелеше сняг; могили, хълмчета, възвишения, скатове — всичко беше бяло, недокоснато.
Тъй като се намирах все още във възстановителен период, бях много отпаднал и сънлив, но винаги, когато успявах да се привдигна, давах на Ай по малко бульон и тоя ден вечерта той се съживи, макар и да не беше още в пълно съзнание. Седна и се разкрещя като от голям ужас. Когато коленичих до него, той се помъчи да ме отблъсне, но това се оказа пряко силите му и припадна. Тая нощ Ай говори много, на език, неразбираем за мен. Странно беше да го слушам в тази тъмна тишина на пущинака как шепне думи на език, който бе научил в друг свят, различен от нашия. Следващият ден беше труден, защото колчем се опитвах да се погрижа за него, той, изглежда, ме вземаше за някой от пазачите във фермата и изпадаше в ужас, че ще му дам пак упойка. Почваше да брътви някаква галиматия на орготейски и кархидейски едновременно, като ме молеше: „Недей“ и се бореше с мен с паническа сила. Това стана няколко пъти и понеже бях все още в танген и с отслабнали крайници и воля, струваше ми се, че с нищо не съм в състояние да му помогна. Тоя ден си мислих, че не само са го упоявали, но и са променили разсъдъка му, оставяйки го душевно болен или слабоумен. После си рекох: по-добре да беше умрял на шейната в торовата гора или да нямах късмет, ами да бяха ме арестували на излизане от Мишнори и пратили в някоя ферма да изкупя престъплението си с труд. Събудих се от сън, а той ме гледаше.
— Естравен? — произнесе със слаб, учуден шепот. Тогава почувствувах прилив на бодрост в сърцето. Успях да го успокоя и да се погрижа за нуждите му; тая нощ и двамата спахме спокойно.
На другия ден Ай беше значително по-добре и седна да яде. Раните по тялото му заздравяваха. Попитах го от какво са.
— Не зная. Мисля, че се дължат на упойките; непрекъснато ми правеха инжекции…
— За да предотвратят настъпването на кемър ли? Това беше един от слуховете, които съм чувал от хора, избягали или освободени от доброволчески ферми.
— Да. И някакви други, не зная точно какви, средства за стимулиране на „откровеност“. Те ме разболяха, а непрекъснато ми ги даваха. Какво се мъчеха да узнаят, какво бих могъл да им кажа?
— Сигурно не толкова са ви разпитвали, колкото са ви опитомявали.
— Опитомявали ли?
— Да ви направят покорен чрез принудително пристрастяване към някой от оргревийските препарати. Тази практика не е неизвестна в Кархида. Или може би са си правели опити с вас и с другите. Разправяха ми, че изпробвали препарати и методи за изменение на психиката върху затворници във фермите; когато чух това, се усъмних, но вече не се съмнявам.
— Значи имате такива ферми в Кархида?
— В Кархида ли? — рекох. — Не. Той потърка нервно челото си.
— Предполагам, в Мишнори ще кажат, че в Оргорейн няма такива места.
— Напротив. Ще се хвалят с тях и ще ви покажат записи и снимки на доброволческите ферми, където се поправят отклонили се от правия път и се приютяват изчезващи племенни групи. Биха могли да ви разведат из Доброволческата ферма на Първи окръг край Мишнори, отлична витрина във всички отношения. Ако мислите, че имаме ферми в Кархида, господин Ай, надценявате ни сериозно. Ние не сме толкова изтънчени.
Той дълго лежа, вторачен в нажежената печка „Чейб“, която бях засилил дотам, че излъчваше задушлива горещина. После ме погледна.
— Зная, че тази сутрин сте ми говорили, но умът ми не е бил бистър, предполагам. Къде сме, как се озовахме тук?
Обясних му наново.
— Вие просто… сте излезли с мен?
— Господин Ай, всеки от вас, затворниците, или всички заедно бихте могли да излезете от това място която и да е нощ. Ако не бяхте гладни, изтощени, обезверени и упоени; и ако имахте зимно облекло; и ако имахте къде да отидете… Там е бедата. Къде ще отидете? В някой град? Без документи е свършено с вас. В пущинака? Без подслон е свършено с вас. Лете, предполагам, докарват допълнителна охрана в Пулефенската ферма. Зиме използуват самата зима, за да я охранява.