Той почти не ме слушаше.
— Вие не бихте могли да извървите дори сто крачки с мен, Естравен. Камо ли да тичате, като ме носите, две мили през пресечена местност в тъмното…
— Аз бях в дот. Той се поколеба.
— Доброволно предизвикан?
— Да.
— Да не сте… от ханддарейците?
— Учил съм Ханддара и съм живял две години в крепостта Ротерер. В страната Керм повечето от жителите на Вътрешните огнища са ханддарейци.
— Мислех, че след фазата на дот крайното напрягане на силите предизвиква неминуемо нещо като припадък…
— Да; нарича се танген, тъмен сън. Трае много по-дълго от фазата на дот, а когато човек навлезе във възстановителната фаза, е много опасно да се мъчи да й противостои. Аз спах цели две нощи. В момента съм все още в танген; не съм в състояние да изкача баира. А и се изпитва глад; изял съм почти цялата си дажба, с която смятах да изкарам седмицата.
— Добре — каза той бързо и някак кисело. — Виждам, вярвам ви… какво мога да сторя, освен да ви вярвам. Аз съм тук, вие сте тук… Но не разбирам. Не разбирам защо сте направили всичко това.
Тук нервите ми не издържаха и трябваше да се втренча в ножа за лед, който лежеше до ръката ми, да не гледам събеседника си и да не отговарям, докато се успокоя. За щастие в сърцето ми още нямаше гняв или нетърпение и си рекох, че е невеж човек, чужденец, несвикнал и сплашен. Затова реших да бъда справедлив и най-после казах:
— Мисля, че отчасти по моя вина дойдохте в Оргорейн, а оттам попаднахте в Пулефенската ферма. Аз се мъча да поправя грешката си.
— Вие нямате нищо общо с идването ми в Оргорейн.
— Господин Ай, ние виждаме едни и същи събития с различни очи: погрешно помислих, че ще ги виждаме еднакво. Позволете ми да се върна на миналата пролет. Около половин месец преди деня на церемонията с ключовия камък на арката аз започнах да убеждавам крал Аргавен да изчака, да не взема решение за вас или за вашата мисия. Аудиенцията бе вече предвидена и като че ли най-добре беше да стане, макар и да не можеха да се очакват някакви резултати от нея. Мислех, че разбирате всичко това, ала съм сгрешил. Прекалено много се осланях на вас; не желаех да ви обиждам, да ви давам съвети; предполагах, че съзнавате опасността от внезапното издигане на Пемер Хардж рем ир Тайб в киоремията. Ако Тайб имаше някаква основателна причина да се страхува от вас, щеше да ви обвини, че служите на някоя партия, и Аргавен, който много лесно се плаши, вероятно щеше да нареди да ви убият. Аз исках да кротувате и по такъв начин да бъдете в безопасност, докато Тайб се издигаше и беше властен. Случи се така, че се сгромолясах заедно с вас. Падането ми беше неминуемо, макар и да не знаех, че то ще стане точно през нощта, когато разговаряхме с вас; но никой не може да се задържи задълго министър-председател на Аргавен. След като получих заповедта за изгнание, аз не исках да се свързвам с вас, да не би да ви заразя с изпадането си в немилост и така да ви поставя в още по-голяма опасност. Пристигнах тук, в Оргорейн. Опитах се да ви внуша и вие да дойдете в Оргорейн. Настоях пред хората, на които имах най-голямо доверие между Тридесет и тримата сътрапезници, да ви разрешат да влезете в страната; нямаше да получите такова разрешение, ако не беше тяхното застъпничество. Те виждаха, а аз ги насърчавах да виждат във вас път към властта, изход от засилващото се съперничество с Кархида, пък към възстановяване на свободната търговия, може би възможност да пречупят влиянието на Сарфа. Но те са прекалено предпазливи, страх ги е да действуват. Вместо да съобщят за вас, криеха ви и така пропуснаха възможността си и ви продадоха на Сарфа, за да спасят собствените си кожи. Аз прекомерно много разчитах на тях, затова грешката е моя.
— Но с каква цел е всичко това — тези интриги, това криене, домогване до властта и заговорничене, — защо беше всичко туй, Естравен? Какво искахте да постигнете?
— Исках да постигна онова, към което и вие се стремите: съюз на моя свят с вашите светове. А вие какво си мислехте?
Ние се гледахме един друг над нажежената печка като чифт дървени кукли.
— Сиреч, дори и Оргорейн да сключи тоя съюз?…
— Дори и Оргорейн. Кархида скоро ще го последва. Мислите ли, че ще си играя на шифгретор, когато толкова много е заложено на карта за всички нас, за всички хора като мен? Има ли значение коя страна ще се пробуди първа, щом всички ще се пробудим?