— Как да повярвам на думите ви, дявол да го вземе! — избухна Ай. Поради телесната му слабост възмущението звучеше като огорчение и стон. — Ако всичко това е вярно, можехте да го обясните поне отчасти по-рано, миналата пролет, и да спестите и на двама ни пътуването до Пулефен. Вашите усилия в моя полза…
— Се провалиха. И ви причиниха страдания и унижения, изложиха ви на опасност. Зная това. Но ако се бях опитал да се боря с Тайб заради вас, днес вие нямаше да бъдете тук, а в гроб в Ерхенранг. И сега има някои в Кархида и в Оргорейн, които ви вярват, защото ме слушаха. Те още биха могли да ви бъдат полезни. Най-голямата ми грешка беше, както казвате, че не ви разкрих ясно мислите си. Аз не съм свикнал да давам или да приемам нито съвети, нито упреци.
— Не искам да бъда несправедлив, Естравен…
— И все пак сте несправедлив. Странно. Аз съм единственият човек в цял Гетен, който ви се довери напълно, и единственият човек в Гетен, комуто вие отказахте да се доверите.
Той обгърна главата си с ръце. Най-после произнесе:
— Съжалявам, Естравен.
Това беше едновременно и извинение, и признание.
— Всъщност — казах — вие не можете или не желаете да повярвате, че аз ви вярвам. — Изправих се, защото краката ми бяха изтръпнали и усещах, че треперя от яд и умора. — Научете ме на вашата мисловна реч — рекох, стараейки се да говоря спокойно и без никаква злоба, — на вашия език, в който няма лъжи. Научете ме на това и тогава ме питайте защо съм постъпил така.
— С удоволствие, Естравен.
15. КЪМ ЛЕДОВЕТЕ
Събудих се. Досега ми се виждаше странно, невероятно да се събудя в тъмен топъл конус и да слушам разума си да ми подсказва, че това е палатка, че лежа в нея жив, че не съм вече в Пулефенската ферма. Този път в събуждането ми нямаше нищо странно, а приятно чувство на покой. Седнах, прозинах се и се опитах да среша назад с пръсти сплъстената си коса. Погледнах Естравен, изтегнат и заспал дълбоко върху спалния си чувал на две крачки от мен. Той нямаше нищо върху себе си освен брича; беше му горещо. Тъмното загадъчно лице лежеше открито под светлината, под погледа ми. Заспал, Естравен имаше малко глупав вид, като всеки спящ; обло, силно лице, отпуснато и неясно, с капчици пот на горната устна и над гъстите вежди. Спомних си как бе стоял запотен на парадната трибуна в Ерхенранг под слънцето в официални доспехи. Сега го виждах беззащитен и полугол под по-студена светлина и за пръв път такъв, какъвто беше.
Той се събуди късно и бавно идеше на себе си. Най-после се изправи, олюлявайки се, прозина се, навлече ризата си, надникна навън да види какво е времето, а после ме попита искам ли чаша орш. Като разбра, че пълзейки насам-натам, съм сварил цяла тенджерка с водата, която бе оставил в една тавичка като лед на печката снощи, той прие една чаша, поблагодари ми студено и седна да пие.
— Къде отиваме оттук, Естравен?
— Зависи къде искате да отидете, господин Ай. И на какво пътуване можете да издържите.
— Как най-бързо бихме могли да се измъкнем от Оргорейн?
— От запад. Към брега. Тридесетина мили.
— А после?
— Пристанищата тук ще замръзнат или са вече замръзнали. Във всеки случай корабите не ходят далеч през зимата. Ще трябва да се крием някъде до идущата пролет, когато големите търговски кораби тръгнат за Сит и Перунтер. Ако забраните върху търговията продължат, никой няма да припари до Кархида. Бихме могли да работим на някой търговски кораб, за да си платим превоза. За нещастие аз съм без пари.
— Няма ли друга възможност?
— Кархида. По суша.
— Колко е дотам… хиляда мили?
— Да, по шосе. Но ние не можем да се движим по шосетата. Още първият инспектор ще ни пипне. Остава ни един-единствен път — на север, през планините, на изток през Гобрин и надолу към границата при Гутенския залив.
— През Гобрин… имате пред вид ледения пояс?
Естравен кимна утвърдително.
— Не може ли през зимата?
— Мисля, че може: ако имаме късмет, както и при всяко пътуване зиме. В едно отношение е за предпочитане да се прекоси ледник през зимата. Хубавото време, знаете, обикновено се задържа над големите ледници, където ледът отразява слънчевата топлина; то изтласква бурите към периферията. Оттук произхождат легендите за Мястото зад снежната буря. Това би могло да бъде в наша изгода. Почти нищо друго няма да ни помогне.
— Значи сериозно мислите…
— Ако не мислех, нямаше смисъл да ви измъквам от Пулефенската ферма.
Той беше все още хладен, сърдит, намръщен. Снощният разговор бе раздрусал и двама ни.