— Доколкото разбирам, вие смятате прекосяването на ледовете по-малко рисковано, отколкото ако чакаме до пролетта, за да минем по море?
Естравен кимна утвърдително.
— Самота — обясни той лаконично.
Помислих известно време.
— Надявам се, че сте се съобразили с моите недостатъци. Аз не съм издръжлив на студ като вас, съвсем не мога да се меря с вас в това отношение. Не умея да карам ски. Не съм във форма… макар и да се чувствувам много по-добре, отколкото преди няколко дни.
Той пак кимна.
— Мисля, че ще се справим — каза с оная съвършена простота, която толкова време бях смятал за ирония.
— Добре.
Погледна ме и допи на един дъх чая в чашата си. Действително би могло да се нарече чай; сварен от печени зърна на перм, оршът е кафява, сладникаво-възкисела напитка, богата на витамин А и Ц, захар и едно приятно възбудително вещество, сродно на лобелина. Където на Зима няма бира, има орш; където няма нито бира, нито орш, няма и хора.
— Трудно ще ни бъде — каза Естравен, като сложи чашата си. — Много трудно. Без късмет няма да успеем.
— Предпочитам да умра сред ледовете, отколкото в оная клоака, отдето ме измъкнахте.
Той си отряза резенче сушена хлебна ябълка, предложи ми друго и задъвка, седейки замислен.
— Ще се нуждаем от повече храна — рече.
— А какво ще стане, ако наистина стигнем Кархида… имам пред вид вас? Вие сте още извън законите.
Той извърна тъмните си очи на видра към мен.
— Да. Предполагам, че ще остана отсам.
— А като научат, че сте помогнали на затворника им да избяга?…
— Не бива да научават. — Усмихна се мрачно и добави: — Първо трябва да минем Ледовете.
— Слушайте, Естравен — извиках аз, — ще ми простите ли за вчерашните думи…
— Нузут. — Той стана, продължавайки да дъвче, навлече хиба, палтото и ботушите си и се провря като видра през самозатварящата се вентилна врата. После пак провря глава вътре:
— Може да закъснея или да отсъствувам цяла нощ. Ще смогнете ли да се справяте сам тук?
— Да.
— Добре.
И тръгна. Не познавам човек, който да реагира така всецяло и бързо на променило се положение, както Естравен. Аз се оправях и бях склонен да го последвам; той бе излязъл от своя танген; и щом стана ясно всичко това, незабавно тръгна. Никога не действуваше необмислено или прибързано, ала беше винаги готов. Несъмнено в това се криеше тайната на необикновената политическа кариера, от която се бе отказал заради мен; с това можеше да се обясни и вярата му в мен, и предаността му към моята мисия. Когато дойдох, той беше готов. Никой друг на Зима не беше.
И все пак се смяташе за муден човек, инертен при критични обстоятелства.
Веднъж ми каза, че поради тази бавност на мисълта трябвало да се води в постъпките си от обща интуиция накъде върви „късметът“ му и че тази интуиция рядко му изневерявала. Говореше това сериозно; може и да беше вярно. Гадателите от крепостите не са единствените хора на Зима, способни да предугаждат. Те са дресирали и развили интуицията, но не са увеличили нейната безпогрешност. В това отношение йомешите също имат една особеност: може би тя не е точно или просто дарба да гадаят, а по-скоро способност да виждат (макар и само за миг) всичко едновременно: да виждат цялото.
Докато Естравен отсъствуваше, поддържах малката печка-радиатор на най-високата температура и по този начин за пръв път се чувствувах затоплен както трябва… от колко ли време? Мисля, че сега беше Терн, първият месец на зимата и на новата Година първа, но в Пулефен бях объркал броенето.
Печката беше от ония чудесни икономични уреди, усъвършенствувани от гетенейците в хилядолетните им усилия да надхитрят студа. Само използуването на ядрената енергия като източник на захранйвне би могло да я подобри. Нейната бионична батерия стигаше за четиринайсетмесечна непрекъсната употреба, топлинната й мощност беше голяма, тя беше печка, радиатор и фенер, събрани в едно, а тежеще около четири фунта. Не можехме да изминем и петдесет мили без нея. Тя трябва да е струвала на Естравен много пари, от ония пари, които високомерно му бях предал в Мишнори. Палатката, направена от пластмаса, устройчива на всякакви атмосферни условия и поне отчасти на вътрешната влага, която е бедствие за палатката в студено време; спалните чували от кожа на пестри; дрехите, ските, шейната, хранителните припаси, всичко беше с отлична изработка и качество, леко, трайно, скъпо. Ако Естравен бе тръгнал да се запаси с повече храна, с какво щеше да я докара?
Върна се чак привечер на другия ден. Аз излизах няколко пъти с ракети да събирам сили и да придобивам навик, криволичейки с патешка походка по склоновете на снежния дол, който криеше нашата палатка. Карах задоволително ски, но не бях твърде похватен на ракети. Не смеех да се отдалечавам много зад билото на възвишенията, да не би после да не мога да се върна обратно; местността беше дива, стръмна, осеяна с речици и клисури, извисяваща себързо към забулените с облаци планини на изток. Имах време да се чудя какво бих правил на това уединено място, ако Естравен не бе се върнал.