Той пристигна, спущайки се от тъмния хълм — беше отличен скиор — и спря до мен, мръсен, уморен и тежко натоварен. На гърба си имаше огромна опушена торба, натъпкана с пакети; дядо Мраз, пъхащ се в комините на старата Земя. Пакетите съдържаха кадиково семе, сушени хлебни ябълки, чай и таблетки от твърдата червена захар, на вкус като земната, която гетенейците рафинират от гулии.
— Как се сдоби с всичко това?
— Откраднах го — отговори бившият министър-председател на Кархида, държейки ръцете си над печката, която още не бе намалил; дори на него му беше студено. — В Туруф. Едва не ме пипнаха.
Само това успях да науча. Той не се гордееше с подвига си и не беше способен да му се смее. Кражбата е гнусно престъпление на Зима; всъщност единственият човек, по-презиран от крадеца, е самоубиецът.
— Първо ще изконсумираме това — каза той, когато сложих тавичка със сняг да се топи на печката. — Хранително е.
Повечето от хранителните продукти, с които се бе запасил преди, бяха „свръххрани“, витаминизирана, изсушена, пресована на бучки смес от висококалорични храни — орготейското й название е гичи-мичи и именно така я наричахме, макар че, разбира се, говорехме помежду си на кархидейски. Тя щеше да ни стигне за шейсет дни при минималната стандартна дажба: по един фунт дневно на човек. След като се изми и се нахрани, тая нощ Естравен преседя дълго време до печката да пресмята точно с какво разполагаме и как и кога да го използуваме. Нямахме везни, та при изчисленията трябваше да си служи за мярка с еднофунтова кутия от гичи-мичи. Подобно на много гетенейци той знаеше калоричната и хранителна стойност на всяка храна; знаеше собствените си нужди при различни условия и как да изчисли приблизително моите. Тези сведения са необходими, за да оцелееш на Зима.
Когато най-после определи дажбите ни, той се тръшна на чувала си и заспа. През нощта го чух да произнася насън числа: тегло, дни, разстояния…
Предстоеше ни да пропътуваме приблизително осемстотин мили. Първите сто щяхме да се движим на север или североизток, през гората и най-северните разклонения на Сембенсиенската верига до големия ледник, ледения пласт, който покрива раздвоения Голям континент навсякъде северно от 45-ия паралел, а на места стига почти до 35-ия. Едно от тези южни разклонения се намира в областта на Огнените хълмове, последните върхове на Сембенсиените, и тази област беше нашата първа цел. Там, сред планините, разсъждаваше Естравен, ще можем да се прехвърлим върху повърхността на заледеното пространство, като или се спуснем на него от някой планински склон, или го изкачим по склона на някой от изтичащите се от него ледници. След това ще пътуваме в източна посока около шестстотин мили по самите ледове. Близо до залива Гутен, където краят на ледовете завива пак на север, ще слезем от тях и ще поемем на югоизток последните петдесет или сто мили през Шеншейските тресавища, които тогава ще бъдат под десет-дванайсет стъпки сняг, до кархидейската граница.
По тоя път от начало до край щяхме да бъдем далеч от обитавани или обитаеми земи. Нямаше да срещаме никакви инспектори. Това беше несъмнено от първостепенно значение. Аз нямах документи, и Естравен каза, че неговите не ще издържат на по-нататъшно подправяне. Във всеки случай, макар и да можех да мина за гетенеец, когато никой не очакваше нищо друго, око, което ме търси, лесно щеше да ме познае. Тъй че в това отношение пътят, предложен от Естравен, беше извънредно целесъобразен.
Във всички други отношения той изглеждаше абсолютно неблагоразумен.
Аз не изказвах мнението си, понеже държах съвсем сериозно на думите, си, че предпочитам да умра при бягство, ако трябва да се избира между различни видове смърт. Естравен обаче все още обмисляше възможностите. На другия ден, който използвахме за много грижливо товарене и подреждане на шейната, той каза:
— Ако повикаме Звездния кораб, кога ще може да дойде?
— Някъде между осем дни и половин месец, зависи къде се намира в околослънчевата си орбита спрямо Гетен. Може да е от другата страна на слънцето.
— Не по-рано?
— Не по-рано. Двигателят НАФАЛ не може да се използва в пределите на слънчева система. Корабът би могъл да дойде само с ракетен двигател, което ще му отнеме най-малко осем дни. Защо?