— Как си, колега — бодряшки попитал той. — Какво ще кажеш за една срещичка в „Марая“? — с това обръщение го бе застрелял тотално. Пехливанов не могъл да приеме, че някакъв наемник на Методи се опитва да се държи с него като с равен. Все пак отишъл на срещата в „Марая“, където съвсем се шокирал.
— Станало е недоразумение, колега — почнал да го дразни Таки, — но да знаеш, че ти направихме услуга. Този Балабанов е голям измамник, на нас ни дължи сума ти пари. Кооперацията е под запор — излъгал го Таки, — ти нали ще си оттеглиш показанията срещу мен? — минал по същество след това дребният.
— Разбира се — процедил през зъби Пехливанов, вече бил обещал на Методи. — Нали сме в един занаят. Никога няма да предам свой, за сметка на някакъв дебел мазен бизнесмен.
Двамата се бяха разделили приятелски, като Таки дори му обещал реванш.
— Абе, тоя твой човек, луд ли е? — звъннал Пехливанов на Методи. — Той май бърка годините, живее в 93-та, а не в 2001-ва… Такива простотии се правеха тогава…
— Спокойно, Жорка, всички сме правили грешки на тези години! — Методи не обичаше да оставя лошо впечатление от себе си и, за да смекчи малко нанесеното унижение, му бе разказал историята, как заради глупостта на Таки е платил глоба на Филко Славов.
Година по-късно около случката с Димата и сина на Стоил нарасналата между тях омраза в крайна сметка ескалира. Случаят беше идентичен с този на Димата. Пехливанов и Таки се бяха засекли в друго известно чалга заведение. Историята ми разказа Симо — вече бившият шеф на охраната на Пехливанов.
— Нашия Бай Георги огледа цялото заведение и накрая се настани на една маса, точно срещу Таки и Къро. Сякаш нарочно търсеше конфронтация с тях. Цяла вечер стояха и пиха с Кирчо Малкия, като хвърляха кръвнишки погледи към съседната маса. Накрая Таки отиде до тоалетната и Бай Георги реши, че точно тогава и на него му се пикае. Както си му е редът, придружихме го дотам, но целият коридор бе обграден от маймуните на Таки, които размахваха 700-грамови чукове. Аз, освен като полицай, съм бачкал по неволя и в строителството — обясни ми Симо — и затова на око прецених колко тежат. Пазех гърба на Бай Георги, а отпред бях оставил едно момче, което доведох наскоро — Митко Щангиста. На моите години, но голям здравеняк. Опита се да разблъска момчетата на Таки, но онзи Любо Дългия, главатарят им, го подпря с чука в главата. Предвидливо реших да се върнем и подхванах Бай Георги да го измъкнем. Не можехме да се мерим — ние бяхме четири човека и Кирчо с двама-трима, а онези — поне двайсетина. Шефът се ядоса много и започна да блъска по стените и да крещи: „Какво излиза сега, че не мога да вляза да се изпикая?“
Края на случката ми бе разказал лично Пехливанов. Естествено, бе пропуснал момента, в който не е могъл да се добере до тоалетните, неговата версия бе, че Таки привикал хората си в тоалетната, явно ги надъхал и след това обградили него, Кирчо и всичките им охранители. Пехливанов използвал предимството си, че притежавал законно оръжие. Момчетата на Таки до един бяха рецидивисти и посмъртно не можеха да се сдобият с разрешителни.
— Извадих пистолета и заредих. Моите борсуци — страх не страх, заредиха и техните. Опряхме се един в друг и започнахме да отстъпваме към изхода. Молех се някой да не ни скочи, защото трябваше да го застрелям и след това да го лежа… За беля онзи дългият — Любо Чука, започна да прескача от маса на маса, като орангутан, насочвайки се към мен. Явно се беше надрусал яко и не му пукаше от куршумите. Вече обирах мекия спусък, когато се намеси Десо. Сигурен съм, че не обича Таки, защото Методи го командирова при него едва ли не насила. Затова с всичка сила се развика по Таки и Къро: „Какво правим бе, босове? Със Жоро няма какво да делим! Само ще направим услуга на някой друг, като се изтрепем помежду си“. Къро и Таки все още зависеха от Методи и знаеха, че Десо ще му предаде случката едно към едно и той нямаше да толерира глупавата им постъпка. Затова веднага смениха тактиката. Наредиха на Любо да слезе от масата, а мен и Киро поканиха да пием заедно, за да стоплим отношенията. Предложиха да забравим за случая и изобщо да не занимаваме Методи, който и без това си имаше много проблеми. Естествено, че не приех. Още на другия ден отидох при Методи да го попитам, така ли ще я караме нататък. Предупредих го, че ако търси война ще я получи. Той на мига вдигна телефона на Таки и пред мен му се навика здраво, като на малко дете.