В типичния си стил Пехливанов се разговори по женски със Силвия и приятелката й. Той умееше да разговаря с жените доста добре, влизаше в темите им, успяваше да напипа тънката струна на женската им психология.
След втората чаша водка Киро Малкия се отдаде на любимото си занимание, обграден от лично придружаващите го осем човека. На всеки петнайсет-двайсет минути отиваше до тоалетната, където, пазен от тях, шмъркаше на воля. След третото му завръщане започна да пие водка направо от бутилката и да замеря танцуващите с късчета лед. Пепи Щангата продължаваше прехласнато да гледа в телефона си. От време на време надаваше радостни възгласи и удряше с юмрук по дивана. Цялата ситуация беше абсурдна. Мен ме бе обзела скука и от време на време пренареждах охраната, която бе под видимо напрежение. Всъщност целта на това „културно-масово мероприятие“, както го наричаше Пехливанов, бе да се сблъскаме с Таки, който предишната седмица здраво бе вилнял в същото заведение. Пристигнал с четирийсет човека, целите облечени в черно и най-демонстративно върху якетата си с бронежилетки.
Както Пехливанов бе подхвърлил, Димата бе в Калифорния, където от години си бе закупил къща. През последните години инвестираше всичко изкарано в България, в недвижимо имущество в Щатите. Беше си направил сметка, че му трябват още две-три години, за да стане рентиер и да не напуска калифорнийските плажове.
Тази вечер от Таки нямаше и помен. Всичките му дилъри се бяха разбягали още с пристигането ни. Бяхме решили да останем до сутринта. Вече знаехме схемата му да поддържа страховития си имидж. Научаваше къде се събираме, изчакваше, докато си тръгнем, и на мига се изсипваше с хората си в заведението. На другия ден вече всички говореха колко е страшен и как заради него сме избягали.
Наближаваше почти четири сутринта, когато Пепи най-накрая реши да ми сподели еуфоричното си настроение и ми показа на телефона си как едно от дежурните момчета в клуба му (Пепи контролираше над двайсет подобни клуба за проститутки) пращало по интернет картинки на жени, които правят секс с животни. Беше толкова задълбочен да сменя картинките на дисплея, че не обърна внимание на отвращението ми, когато с победоносно изражение ми показа секс на жена с магаре.
Киро Малкия се бе затворил за пореден път в тоалетната за дълго. Пехливанов не се сдържа и отиде да го провери какво прави. Оказа се, че е в толкова тежко състояние, че не можеше да си направи линиите и ги попиляваше по пода. Жоро го изгледал укорително, но това едва ли би направило впечатление на човек, който вече бе изшмъркал почти 20 грама. Макар и да беше слаб и сух носеше много както на пиене, така и на дрога. Пехливанов само поклати глава и се върна на масата, където с двете майки бяха на вълна гримове.
Самият аз бях на ръба на отчаянието пред тази гледка. Не можех да проумея как трябваше да реагирам, ако в този миг в заведението влети Таки с групата си. Нямах идея как щях да се оправям сам. Странното беше, че Пепи вече довършваше цялата бутилка уиски и литър и половина минерална вода, а не бе отишъл до тоалетна. Изглеждаше ми напълно сбъркан.
След около пет часа пълно мълчание и притичване до тоалетната, накрая Киро Малкия се добра до масата и реши да обърне подобаващо внимание на циганския оркестър и певицата Пепа Секса.
— Абееее, вие менее уважавате ли ме, или не ме уважаватеее?… — закрещя типично по пиянски Киро, като заваляше думите.
Уплашената Пепа и циганите на мига се събраха около него. Пепа започна да му пее на ушенце, а оркестърът се опитваше да му угоди, като подхващаше едно след друго чалга парчета.
— Не ми харесва… — дереше се Киро — Искам нещо по-мангасарско…
— Иска нещо по-мангасарско — превеждаше Пепа на музикантите, а самата тя се тресеше от страх.
Накрая се спря на вариант да поздравяват него, мен, Пехливанов и Фюрера. И след всяко парче имената ни кънтяха из заведението. Пехливанов, който мразеше излагациите, извади и раздаде пари на Пепа и оркестъра, като дискретно им направи знак да се отдалечат. Именно тогава Фюрера доказа защо се бе превърнал в най-довереното лице за мокри поръчки на Маргина и Димата. За миг показа истинската си същност. Сви двата си пръста във вид на пистолет и заплашително ги насочи към Пепа и оркестъра.
— Сега ще видиш как съм ги обучил — прошепна ми в ухото.
Пепа, вместо да се отдалечи по нареждане на Пехливанов, се доближи и отново запя поредната чалга тъпотия, като заместваше името на лирическия герой с това на Фюрера.
— И за Фюрера, специално… — с последни сили успяваше да извика тя.