— Шефе, не искаме да ни използват за всичкология… Сили не ни останаха вече! Цял ден и цяла нощ пазим Киро, някои от нас придружават жената и децата му, ходим да пазаруваме, грижим се за кучето, а сега тръгнахме и по наказателни акции.
— За това трябва да се разберете с Кирчо — нямах намерение засега да се конфронтирам с малкия, а, в интерес на истината, те сами се бяха разбирали с Киро и аз не бях в течение какви точно са им уговорките.
Поведох ги към дома на Кирчо. Между тях явно имаше предател, който бе докладвал на Пехливанов и Киро. Двамата ме чакаха на двора. Киро любезно ми благодари, че съм измъкнал неговите хора от куките, а Пехливанов кършеше сконфузено ръце и след няколкоминутен размисъл пожела лека вечер на Кирчо, а на мен ми предложи да отидем някъде да изпием по едно.
През Целия път ми обясняваше, че му изглеждам много зле.
— Това е, защото съм бесен! — отговорих му троснато.
Настанихме се в пицария „Виктория“ в комплекса „Царско село“ и си поръчахме по една малка водка. Директно го обвиних, че е постъпил некоректно.
— Тези момчета ги наехме да ни охраняват, или май си забравил?
— Не съм — забоде поглед в масата той. — Просто стана случайно. Хората на Златко набили някакви момчета на Кирчо в „Червило“ и решихме да ги пратим просто да проверят какво става. Мислехме да ги водим лично с Кирчо, но в последния момент Киро го налегна разстройство, а аз останах да му правя компания — не обърна внимание, че се усмихнах, и продължи гневно: — Какво като сме ги наели само за охрана? Да не би да са монахини, че да не могат да защитят някой наш близък — разпали се още повече той.
— Откога хероиновите дилъри на Кирчо са ни близки — засякох го аз. Видях как кръвта нахлу в главата му и стисна зъби. Но здравият разум в него надделя и след миг омекна.
— Прав си, стари приятелю! — притисна дланта ми с две ръце той. — Не знам за кой път ще ти обясня, че не искам да имам нищо общо с хероина, но Пепи Щангата и Киро искат да го държат. Не е ли по-добре, колкото и мръсен бизнес да е, да го управляват наши приятели, вместо висаджиите и Златко?
— Така е… Но ние с теб се бяхме договорили, че ще настъпим Таки за бизнеса с кокаина — отговорих му безмилостно аз.
— Точно затова постигнах договорка с Киро и Пешо — опита се за пореден път да се измъкне Пехливанов.
— И в какво се състои твоята договорка? — попитах с ехидна усмивка.
— Много просто… Ние им помагаме да хванат хероина, а те после ни връщат услугата, като ни помагат да гепим кокаина.
— Нали знаеш, че в такъв случай трябва да създадем подходящ наказателен екип — поомекнах вече аз, тъй като намерих логика в думите му.
— Знам. Дори говорих с Маргина да го финансира, за да не вадим пари от нас. Нали и без това сме принудени да купуваме материал от него и Димата. Въпреки че според мен не ни го дават на добра цена.
— На колко ти го пуска Димата — полюбопитствах аз. Знаех, че за последните три месеца е купил 2 килограма.
— По 27 хиляди евро за килограм — хвърли кос поглед към мен Пехливанов.
— Много е. Чух, че имали някаква скрита пратка в Испания, която им излизала по 18 хиляди евро на килограм, а те го давали за двайсет — отчаях го съвсем аз.
— Ами мен като приятел явно са ме натоварили — опита се да извини собствената си доверчивост той.
— Все пак успяхте ли да го продадете — продължих да издевателствам над него. Сега ми беше паднало да го мачкам, все още ядосан, че се бе опитал да използва момчетата ми за безсмислената си акция. А и той като никога се чувстваше виновен пред мен.
— Как да го продам, като Киро е наркоман, използва го за собствените си нужди, а на всичко отгоре черпи и всичките си приятели. Може да ти прозвучи смешно, но освен охранителите ни в „Текила бар“, които продават добре, най-силният ми дилър е Катето Евро. Нали знаеш, че постоянно се събира с такива хайлайф компании, на които им се услажда кокаинът. Катето и без това е позакъсала финансово и прави всичко възможно да ги зарибява.