С приповдигнато настроение Славчо, който не пропускаше да се похвали, обяснил, че дори СДС да си замине, имат нов съюзник в лицето на Царя, който обещал, че няма да им търси сметка за изминалите години.
По-късно съвсем естествено Славчо загуби банката, но отношенията им със Симеон продължаваха да бъдат добри. Дори никой не му потърси сметка за приватизацията на РМД „Златни пясъци“.
Крейзи още тогава твърдеше, че срещата с Негово величество я е уредил Маджо през генерал Любен Гоцев. Доста по-късно Славчо бе разбрал, че е изиграл ролята на преебаното другарче, защото, освен че е инвестирал в собственото си бъдеще, той е платил и за Маджо.
В цялата тази схема най-много спечели Любен Гоцев. Заради ласките, които Маджо му даряваше, той му се отблагодаряваше с бизнес. Хитрият старец бе намерил тарикатски начин любовта на Маджо да му излезе безплатна, като използваше новото си протеже Симеон. Убеждаваше Младен, че трябва да платят на царя, за да се възползват от протекциите му и да не изпаднат от играта. В последствие двамата с Кобурга разделяха парите. И така намаляваше разходите по любовника си.
Сега Славчо не съжаляваше, че е преебан. Както е известно, благодарен цар няма, а Симеон бе изиграл всички. Впоследствие отказа да свърши каквито и да е било услуги на Любен Гоцев, дори не си направи труда да помогне на Маджо да запази 40-те декара, които бе закупил на безценица в Южния парк, след като опозицията се бе противопоставила на фалшивата сделка.
Самият Славчо имаше далеч по-малко претенции към Величеството и за разлика от Маджо, който се бе дискредитирал, бе запазил добрите си отношения с него.
Но докато Маджо имаше своите блянове на власт да дойдат неговите хора — комунистите все още разчиташе да има полза, пък макар и дребна, от добрите отношения между Симеон и Славчо.
А самият той вече бе подготвил почвата на БСП, на която чрез приятеля си Младен Мутафчийски, оръжейния магнат, бе подарил 50% от активите на банката си.
ГЛАВА 11
След провала на Пехливанов с „Капитолия“ и моят със Славчо, двамата решихме да изчакаме завръщането на Димата, без чиято помощ явно нямаше да успеем да сложим ръка върху част от осиротелия бизнес на Бай Миле. Вечер често минавахме парадно с джиповете покрай дома на Таки и никой не ни обръщаше внимание, дори охранителите му пред кооперацията, които вече пазеха в бял мерцедес G класа, заменила прословутата лада „Нива“. Момчетата се правеха, че не ни виждат, и това още повече ни накара да се замислим, че може би слухът, който се носеше за Джуджето, че е извън България, е истина.
Забавлявахме се по цели нощи в заведенията на Пехливанов „Текила“ и „О’Азис“. Компания ни правеше един странен тип, с когото Пехливанов се бе сближил преди известно време — Величко Тонев, известен като „краля на ДДС-то“. Величко си бе създал славата на „изключително коректен измамник“.
„Мамя само държавата, никога партньорите си!“ — беше девизът му.
Величко често взимаше по стотина хиляди лева назаем от Пехливанов, при това без никаква гаранция. След около месец връщаше сто и двайсет. Работеше по този начин със силовите босове още от времето на Васил Илиев. Нямаше врагове в нито една групировка, само приятели. Често дори играеше ролята на помирител между силовите играчи. Имаше и други особености. Харчеше всичките си пари в стриптийз баровете.
По цели нощи пиеше, обграден от стриптийзьорки. Но връзката между тях беше далеч по-различна от платежоспособните мъже, които отиваха там за разпускане и секс.
Той помагаше винаги на всяко едно момиче, изпаднало в затруднение. На тези, с които имаше по-дълго приятелство, с лека ръка подаряваше коли и бижута. Винаги бе готов да се притече на помощ на някое от момичетата, без значение какви проблеми имаше. Дори ги прибираше в дома си, ако закъсаха с квартирата. Често наемаше новопостъпили млади момичета уж за секс, но после с часове им развиваше лекции за вредата от проституцията и безразборните връзки, след което караше шофьорът му да ги изпрати и им буташе тлъст бакшиш. Беше изключителен джентълмен и когато приключваше поредната си мимолетна авантюра, оставяше по някакъв скъп подарък за спомен на момичето или го подсигуряваше финансово, докато си намери нов спонсор.
Чичко Паричко, както го наричаха всички стриптийзьорки, напоследък имаше ново увлечение. Бе прехвърлил интереса си към новоизгряващите фолкпевици. Дори и да не му допадаше дадена певица, не й пускаше бакшиш по-малко от 1000 лева, а харесаше ли си някоя, на драго сърце й даваше най-малко 5000. Отново не търсеше секс.
Макар едва на 39 години, страдаше от тежка цироза на черния дроб, а от години имаше проблемни с ерекцията.