Брут трябваше да преглътне язвителните бележки на жена си. Те само доказваха, че Сервилия няма намерение и занапред да играе ролята на мълчаливата и покорна съпруга. Страхът й от развод бе намалял и самочувствието й бе станало по-високо. Само детето бе от значение за нея. Бащата не я интересуваше. Това, че Сервилия се грижеше за доброто име на съпруга си, се дължеше единствено на майчиния й инстинкт. Но вече нямаше причина, заради която да се кланя на някакъв си Брут — не и по начина, по който го беше правила преди измяната на стария й свекър, която изложи семейството й на опасност.
— Сестра ти ще се справи чудесно — подразни я Брут. — Патрицианка, омъжена за патриций. Двамата с Друз Нерон няма да имат проблеми.
— Друз Нерон е плебей — отвърна му надменно Сервилия. — Може по рождение да е Клавдий, но вуйчо Друз го осинови, значи е станал част от рода на Ливиите. И съответно е в същото положение като теб.
— И все пак смятам, че го очаква бляскаво бъдеще.
— Друз Нерон е твърде глупав. Двегодишният ни син е по-умен от него — тросна се Сервилия.
Брут я изгледа с досада: беше забелязал болезнената привързаност на Сервилия към детето. Същинска лъвица, която си пази малкото!
— Както и да е — изрече той, — Сула ще продължи с изненадите вдругиден.
— Имаш ли някаква представа какво е намислил?
— Ще научим всички вдругиден.
Два дни по-късно Сула започна да се занимава с изборите и изборните длъжности.
— Омръзнало ми е от това да се играе на политика — започна той, — затова ще въведа нова процедура, която ще премахне всякаква случайност при изборите. Всички избори вече ще се провеждат през месец квинктил, пет-шест месеца преди човекът да встъпи в длъжност. През този период на изчакване бъдещите магистрати ще се ползват с по-голям авторитет в Сената. Новоизбраните консули ще говорят веднага след действащите консули, а новоизбраните претори — след действащите претори. Отсега нататък принцепс Сенатус, бившите цензори и консуларните сенатори няма да говорят, преди да се е изказал и последният новоизбран претор. Пълна загуба на време е да се изслушват хора, които отдавна са слезли от властта.
Всички погледи се обърнаха към Флак Принцепс Сенатус, който беше жертва на новия закон. Но той мило гледаше Сула, все едно нищо не се беше случило.
Сула продължи:
— Най-напред ще се провеждат изборите за висши магистрати в центуриатните комиции в деня пред квинктилските иди. След това ще се избират квестори, куриатни едили, военни трибуни и другите по-нископоставени длъжности. Всички избори ще минат пред трибутните комиции, десет дни преди секстилските календи. Най-накрая плебейското събрание ще проведе своите избори между два и шест дни преди календите.
— Не е зле — каза Хортензий на Катул. — Така всички ще знаем каква ни е съдбата много преди края на годината.
— И по-отрано ще се радваме на спечеления авторитет — съгласи се той.
— А сега по въпроса за самите длъжности — говореше Сула. — След като свърша с добавянето на нови имена в списъка на сенаторите, смятам да затворя вратата за всички останали. Отсега нататък единственият начин да се влезе в Сената ще е след избор за квестор. За квестор човек ще има право да се кандидатира най-рано на трийсет години. Всяка година ще се избират двайсет квестори. Ще има само две изключения: човек, който е избран за народен трибун, преди да е станал сенатор, ще запази правото си да влезе автоматично в Сената след изтичане на мандата; а човек, който е бил награден с боен венец ще става и сенатор.
Той се раздвижи на стола си и изгледа смълчалите се хора.
— Отсега нататък всяка година ще се избират по осем претори. Плебеите ще се кандидатират за преторска длъжност на трийсет и девет години, но патрициите ще могат да го сторят две години по-рано. Ще трябва да минат поне две години между преторския мандат и кандидатурата на същия човек за консул. Никой няма право да се кандидатира за консул, преди да е бил претор. Освен това ще възстановя стария лекс Генуция, при това в най-строгия му вид, според който никой римлянин, независимо патриций или плебей, няма да има правото да се кандидатира за втори консулски мандат, преди да са изтекли десет години от края на първия му. Няма да има повече Гай Мариевци!
Всички бяха съгласни с това предложение!
Но когато Сула внесе поредния си законопроект, с който се орязваха пълномощията на народните трибуни, одобрението не беше така единодушно. С течение на вековете народният трибун си бе присвоявал все по-широки законодателни прерогативи и бе превърнал плебейското събрание в най-мощната от няколкото законодателни институции в републиката. Много често главната цел на народните трибуни е била да отнемат от неписаните привилегии на Сената и да отнемат от върховната власт на консулите.