— Това — сряза го доста грубо Хортензий — го разправяй на глупаците, Квинт! Аз лично съм склонен да приема, че по някакво странно стечение на обстоятелствата годината, в която за пръв път щяхме да гласуваме свободно, съвпадна с годината, в която един римски консул отказа да изпълнява задълженията си. Нека ти напомня все пак, че в момента провеждаме въпросните избори, а й за в бъдеще римската държавна машина ще функционира така, както се предполага по конституция!
— Да се надяваме тогава — рече Катул, видимо засегнат, — че гражданите ще съумеят да направят избор не по-малко мъдър от избора на Сула!
Но Хортензий пак намери какво да му отвърне:
— Ти май съвсем забравяш, скъпи Квинт, че именно Сула избра Лепид!
Като цяло водещите сенатори (включително Катул и Хортензий) можеха да бъдат доволни от мъдростта на гласоподавателите. За първи консул бе посочен сравнително възрастният Децим Юний Брут, който беше прекарал живота си в Рим, но беше ловък политик и способен човек. Втори консул стана не друг, а Мамерк. Очевидно и избирателите имаха високо мнение за фамилията на Аврелий Котите, защото след като Сула беше посочил за претор предишната година Гай Аврелий Кота, сега брат му Марк се сдобиваше със същите почести, при това по волята на народа. Нещо повече, жребият пожела Марк Кота да поеме функциите на чуждестранен претор.
Катул бе останал в Рим, колкото да изчака изхода от изборите, и побърза да предложи върховното командване на двамата новоизбрани. Както се очакваше, Децим Брут отказа. Оправда се с напредналата си възраст и с липсата на нужните качества на военен; Мамерк трябваше да поеме тежестта върху себе си. Наскоро навършил четиридесет и три, той се радваше на успешна военна кариера, след като нито за миг не бе изоставил тъста си Сула. Но непредвидени обстоятелства, както и подмолната игра на Филип му попречиха да се възползва от случая. Луций Валерий Флак, който навремето беше правил компания в управлението на Гай Марий, умря в същия ден, в който предаде пълномощията си на интеррекс. Филип незабавно предложи Мамерк да бъде избран за изпълняващ длъжността принцепс Сенатус.
— Ние не можем да заседаваме без водач на Сената — обясняваше Филип, — нищо че открай време е било задача на цензорите да го избират. По традиция длъжността се изпълнява от най-старшия патриций, но законът предоставя на цензорите да назначат, който и да е патриций, по свой избор. Най-възрастният патриций в Сената е Апий Клавдий Пулхер, но неговото здраве е разклатено, а той така или иначе се готви да замине за Македония. На нас ни трябва принцепс Сенатус, който да е млад, здрав… И който да си стои тук, в Рим! Докато дойде време да изберем цензори, предлагам за изпълняващ длъжността да изберем Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Предлагам също така той да остане в Рим, докато нещата се успокоят. Следователно Квинт Лутаций Катул трябва да запази своите функции на главнокомандващ.
— Но аз се готвех да замина за Испания! — възпротиви се Катул.
— Няма как — отвърна му Филип. — Предлагам да упълномощим нашия обичан върховен понтифекс Метел Пий, който така и така е действащ управител на Далечна Испания, да поеме управлението и на Близка Испания. Поне докато не намерим подходящ заместник на Квинт Лутаций.
При условие, че всички се надяваха заекващият понтифекс да стои по-дълго време далеч от Рим, подобно предложение беше гласувано с всеобщо одобрение. Сенатът упълномощи Метел Пий да управлява Близка и Далечна Испания едновременно, Мамерк застана начело на Сената, а Катул беше потвърден като главнокомандващ на гражданската война срещу Лепид. Крайно разочарован, той се прибра при легионите си в Кампания, докато не по-малко разочарованият Мамерк остана в Рим.
Три дни по-късно в Рим научиха, че Лепид е вдигнал легионите си на бойна нога, докато легатът му Брут е заминал за Италийска Галия, където събрал двата легиона местни войски и ги съсредоточил в Бонония на кръстопътя на Вия Емилия и Вия Ания; оттам можеха да се притекат по всяко време на помощ на Лепид. Клузий и Ареций все още не се бяха усмирили, нямаше как, след като им бяха отнели всички обществени земи, затова се очакваше и те да подкрепят Брут, когато тръгне да помага на началника си, или да попречат на Катул, ако се опита да го изпревари.
Филип реши да използва случая и да нанесе своя голям удар.
— Главнокомандващият нашите сили Квинт Лутаций Катул се намира все още на юг от Рим, дори не се е присъединил към частите си в Кампания. Лепид вече е поел от Сатурния по посока Рим — говореше Филип, — и е в състояние да блокира пътя на нашите войски, ако решат да се отправят на север срещу съюзника му Брут. Освен това ние не можем да отделим за война срещу Брут войници от легионите на нашия главнокомандващ, така рискуваме да отслабим позициите му и да обречем схватката с Лепид на неуспех. Как тогава да се справим с Брут, който държи разковничето на успеха за Лепид! Трябва отсега да измислим противодействие на Брут, противодействие бързо и ефикасно! Но какво? В момента не разполагаме с други легиони в Италия, а двата в Италийска Галия са под командването на Брут. Дори Лукул, ако все още беше на италийска земя, а не беше заминал за Африка, не би могъл да мобилизира достатъчно бързо два легиона, които да препречат пътя на Брут.