Когато научи за напредването на Помпеевата армия по Вия Касия, Брут се оттегли в Мутина. Това беше голям и добре укрепен град, пълен с клиенти на различните Емилий — Лепиди и Скаври. Затова жителите му посрещнаха с радост съюзника на Лепид. Помпей на свой ред се появи и обсади града, където Брут се държа до деня, в който научи за поражението на Лепид и за смъртта му в Сардиния. Щом се разбра, че цялата армия на Лепид е избягала в Испания, където се е предала на Квинт Серторий, Брут се отчая. Вместо да излага Мутина на нови злощастия, той се предаде на Помпей.
— Много разумно от твоя страна — каза му Помпей, след като влезе победоносно в града.
— Да, спестих излишна загуба на време за всички ни — съгласи се умореният Брут. — Страхувам се, Гней Помпей, че не съм се родил за войник.
— Така е.
— И все пак ще посрещна смъртта с достойнство.
Големите сини очи на победителя се разтвориха в дълбоко недоумение.
— Смъртта ли? — учуди се той. — Пепел ти на устата, Марк Юний! Та ти си свободен човек.
Този път Брут отвори широко очи.
— Свободен? Сериозно ли говориш, Гней Помпей?
— Да, сериозно! Което не означава, че можеш да разпалва нови бунтове! Върви си у дома.
— Ами тогава, Гней Помпей, с твое разрешение ще се оттегля в родовите си земи в Западна Умбрия. Хората там чакат някой да ги успокои.
— Аз няма нищо против. Сам смятах да се насоча към Умбрия.
Но щом Брут яхна коня си и излезе през западната порта на Мутина, Помпей извика един от легатите си, някой си Геминий, офицер с относително нисък чин, но родом от Пицен. Помпей обичаше да се обкръжава с подчинени, за които е спокоен, че стоят по-долу от него в обществената стълбица.
— Доста съм изненадан, че така реши да го пуснеш — призна си Геминий.
— О, налагаше се! Положението ми в очите на Сената не е толкова високо, че да съм в правото си да екзекутирам един Юний Брут без убедителни доказателства за вината му. Дори и с пропреторския империум не мога сам да решавам подобни въпроси. Затова искам от теб да ми осигуриш убедителните доказателства.
— Кажи какво искаш, Велики, и ще бъде изпълнено.
— Брут казва, че щял да се прибере в земите си в Западна Умбрия. Но защо тогава тръгна на северозапад? Бих казал, че това е обратната посока, ти как мислиш? Може би ще хване някой пряк път, но по-вероятно е да си търси нови доброволци. Искам да го проследиш… Заедно с пет дружини конница, да речем. Подозирам, че има намерение да събере нова армия, може би в Регий Лепид. Задачата ти е да го арестуваш и екзекутираш в мига, в който поведението му се окаже подозрително. Нека никой не се съмнява, че Брут е изменник. Така никой няма да ми държи сметка защо съм го убил. Разбрано ли е, Геминий?
— Напълно.
Това, което Помпей не обясни на своя подчинен Геминий, бяха личните му мотиви да действа по този необичаен начин. Малкият Касапин вече се стремеше към върховното командване във войната в Испания. Шансовете му да бъде пратен там бяха по-големи, ако не допуснеше демобилизация на двата си легиона. Ако успееше да убеди Сената, че в Галия все още съществува опасност от размирици, щеше да има чудесно оправдание защо не е разпуснал войниците след края на войната срещу Брут. Италийска Галия беше далеч от Рим, никой нямаше да сметне поведението на Помпей за заплаха, затова той можеше да си държи легионите въоръжени и да чака кога ще го извикат в Испания.
Геминий изпълни заповедта си. Когато Брут пристигна в градчето Регий Лепид на северозапад от Мутина, местните жители радостно го посрещнаха. Както самото име показваше, градът беше пълен с клиенти на Емилий Лепидите. Разбира се, че те на свой ред му предложиха съдействието си. Преди Брут да е успял да им откаже, конниците на Геминий нахлуха през отворените порти и на градския площад официално обвиниха Марк Юний Брут в държавна измяна. Пред очите на местните жители той беше посечен.
Главата му беше изпратена обратно на Помпей в Мутина. Геминий беше добавил съвсем лаконично писмо, в което обясняваше как заварил Брут да готви нов бунт и как следователно настроенията в Италийска Галия изглеждали доста размирни.
Помпей на свой ред побърза да докладва на Сената:
„На първо време смятам за мой дълг да осигуря с двата си легиона верни войници постоянна защита на Италийска Галия. Войската на Брут беше разпусната заради доказаната липса на лоялност към Рим, но не стигнах чак дотам, че да лишавам войниците от оръжията и доспехите им. Оставих и двата им орела. Поведението на жителите на Регий Лепид обаче говори за възможни нови брожения по северните граници на империята. Надявам се, това обяснява желанието ми да остана тук.