На другата година големи битки не се състояха. Но и успехи не бяха постигнати! Пий гледаше как да избяга от Серторий, докато Хиртулей завзе Централна Испания и привлече под властта на Серторий племената на келтиберите. Серторий вече разполагаше с предаността на лузитаните, сега почти цялото местно население на Испания му се покоряваше, като изключим земите между река Бетис и планината Ороспеда, където Пий беше съсредоточил своите сили и не позволяваше на врага да настъпи.
Но миналогодишният управител на Трансалпийска Галия, Луций Манлий, реши, че той може да изненада Серторий, прекоси Пиренеите и начело на четири легиона навлезе в Близка Испания. Хиртулей го посрещна на река Ибер и му нанесе такъв удар, че Луций Манлий трябваше незабавно да отстъпи в собствената си провинция, където установи, че не е в безопасност! Хиртулей го последва и му нанесе второ поражение.
Тази година не беше по-добра за нас, назначени отци. Близка Испания още няма нов управител, в Далечна управлява Пий, който не е успял да пробие нито на запад от Бетис, нито на север от Ороспеда. Без да срещне съпротива, Квинт Серторий овладя прохода Консабура и навлезе в Близка Испания, където превърна град Оска в своя столица. Защото той има дързостта да окупира нашите територии по римски образец! Има си собствена столица, собствен Сенат, дори си е основал училище, където децата на местните главатари да учат латински и гръцки, та да наследят Серторий в управлението на независима Испания! Магистратите носят римски титли, Сенатът се състои от триста души. На това отгоре Серторий се сдоби с подкрепата на Марк Перперна Вейентон, който му доведе размирните легиони на Лепид.
Филип не съобщаваше нищо ново, цял Рим знаеше за развоя на събитията в Испания. Но никой не се бе постарал да подреди фактите в тяхната връзка и последователност, никой не бе говорил толкова подробно и обективно. Затова всички присъстващи едва сега си даваха сметка колко опасно е положението и не знаеха какво да отговорят.
— Назначени отци, ние сме длъжни да пратим управител на Близка Испания! Опитахме се, но Лепид попречи на Квинт Лутаций да замине, а сега и нашият принцепс Сенатус е възпрепятстван от бунта в армията си. За мен поне е очевидно, че новият управител не трябва да е случаен човек. Негово задължение ще бъда най-напред да воюва, а едва след това да управлява. Всъщност неговата задача ще е да воюва от първия до последния ден на мандата си! От онези четиринадесет легиона, които заминаха под командването на Пий и Калвин преди две години и половина, оцелели са може би седем, при това всички те са в Далечна Испания, при Пий. В Близка Испания единствен Квинт Серторий разполага с войска. В цялата провинция няма войник, който да му се противопостави.
Човекът, когото пратим в Близка Испания, трябва да разполага със собствена армия — ние няма как да отнемем от легионите на Пий. Ядрото на тази нова армия в момента стои и чака в Капуа: четири легиона, предимно войници на Сула, които изрично отказаха да заминат за Испания под командването на друг, освен Гней Помпей Велики. Който не е сенатор, а само конник.
Филип направи дълга пауза, след което продължи делово:
— И така, колеги — сенатори, благодарение на капуанската армия ние разполагаме с едно възможно решение — Гней Помпей Велики. И все пак законът на Луций Корнелий Сула изрично споменава, че в подобна ситуация върховното командване трябва да бъде предложено най-напред на хора, членове на Сената — на онези, които разполагат с нужния боен опит и способности и изрично пожелаят да го поемат. Ще ми се да проверя няма ли такъв човек в Сената.
Филип се обърна към подиума, на който седяха действащите магистрати.
— Децим Юний Брут, желаеш ли да поемеш командването?
— Не, Луций Марций. Твърде съм стар, а и никога не съм, бил голям войник.
— Мамерк Емилий?
— Не, Луций Марций, не желая. Армията не ме желае.
— Градският претор?
— Първо, службата не ми позволява да напускам Рим за вече от десет дни — оправда се преторът Гней Ауфидий Орест. — Но дори да не беше така, не желая командването.