Метел Пий скри глава в тогата си.
— О, Небесни близнаци, вие, които се наричате Кастор и Полукс или Диоскури, или Деи Пенати, ние дойдохме във вашия храм, защото ни е нужно вашето застъпничество пред Юпитер Великия и Могъщия, чиито деца може да сте, а може и да не сте, и пред триумфатора Херкулес Непобедими. Молим ви да свидетелствате пред всички богове, че сме дошли при вас с най-честни намерения и че желаем да оправим всяко сторено по незнание зло. Според обета, който сключихме с вас преди битката при езерото Регил, се задължаваме да ви поднесен в жертва две млади жребчета, родени из една утроба, веднага щом намерим такива. Закриляйте ни, това е нашата молба, както сте ни закриляли и досега.
Ауспициите бяха проведени, колкото да потвърдят решенията на върховния понтифекс. Светлината на утрото, която проникваше в храма през широко отворената врата, се изгуби, тъй като слънцето се издигна високо в небето, и въздушното течение донесе хлад като от гробница.
— Един последен въпрос, преди да се разотидем — пожела Сула. — Трябва да заместим изгубените Сибилински книги. Макар книгата на Веге и Тагес да е все така в безопасност в храма на Аполон, тя не може да ни помогне, когато възникне неразбирателство с неримски богове, какъвто е Херкулес. По света живеят доста сибиляни, някои от тях са близки със Сибила от Кума, която бе записала своите стихове на палмови листа и ги беше поднесла на цар Тарквиний Стари преди векове. Върховни понтифексе, бих се радвал, ако пратиш някого да издири по света стиховете, които се съдържаха в изгорелите сибилински книги.
— Прав си, Луций Корнелий, това е нещо, което трябва да бъде направено — съгласи се Метел Пий. — Ще намеря човек, достоен за задачата.
Диктаторът и върховният понтифекс се запътиха заедно към дома на Сула.
— Дъщеря ми никак няма да се зарадва на новината — обясни Сула, — но ако чуе взетото решение от твоята уста, може и да не прехвърли цялата вина върху мен.
— Искрено съжалявам за цялата ситуация.
— Аз съжалявам повече — въздъхна нещастно той.
Корнелия Сула повярва на баща си — факт, който изненада еднакво и нея, и него.
— Доколкото си способен да обичаш, татко, мисля, че наистина я обичаш. Затова не мисля лошо за теб, нито смятам, че просто си търсиш начин да се отървеш от нея.
— Тя наистина ли умира? — попита Метел Пий, гузен от това, че предложи братовчедка му да бъда настанена до края на дните си в храма на Юнона Соспита.
— Малко време й остава, така поне твърди Луций Тукций. Коремът й не престава да се издува.
— Тогава да свършим по-бързо с тази тъжна история.
Осем яки слуги подхванаха господарката Далматика и я понесоха, но не без доста непристойна съпротива от нейна страна. Цял живот жената на Сула беше спазвала благоприличие, за да пази доброто име на баща си и двамата си съпрузи, но сега, щом научи за решението на жреческите колегии, тя си даде сметка, че никога повече не ще види мъжа на живота си. Затова се разкрещя, разрида, разпищя, викаше го по име, все едно се надяваше тъкмо той да я спаси, докато самият Сула стоеше в кабинета си и си запушваше ушите. Страхуваше се да не заридае като малко дете. Още веднъж плащаше горчива цена в името на Фортуна… А може би в името на Метробий?
Около пазарите за зеленчук под Сервиевите стени са издигаха общо четири храма; на Пиета, на Яа, на Спес и на Юнона Соспита. Точно тази Юнона не се смяташе за покровителка на бременните жени, тя беше събирателен образ на няколко божества едновременно: на безименния боец, рожба на Великата майка от Песин, на Юнона със змиите от Ланувий, на Небесната царица и на Спасителката на жените. Навярно заради последното от многото си лица Юнона Соспита се радваше на забележителната чест да получава в дар детските пъпчета след всяко благополучно раждане.
По време на Съюзническата война, когато храмът беше беден, а прислугата му — малобройна, Метела Балеарика, съпруга на Апий Клавдий Пулхер, видяла в съня си Юнона Соспита, която се оплаквала, че храмът й бил толкова мръсен, та тя повече не можела да живее в него. Тогава Балеарика отишла при консула Луций Юлий Цезар и го помолила да й помогне в разчистването. Двамата не намерили само пъпчета и плаценти, а цели изгнили трупове на жени, кучки, малки бебенца, плъхове и така нататък. Самата Балеарика по онова време била в напреднала бременност, но заедно с Луций Цезар преодолели отвращението си и съвестно се заели да разчистят и измият светилището. За благодарност два месеца по-късно Цецилия Метела Балеарика умряла при раждането на шестото си дете — Публий Клодий.