Но оттогава храмът се поддържаше в изряден ред. Пъпната връв и плацентата на родилките се събираха в кош, откъдето редовно бяха събирани и изгаряни като жертва в чест на богинята от Фламиника Диалис (или, както се налагаше напоследък, от нейна заместница). Нямаше друго светилище в Рим, където толкова често да се мие и лъска подът. Корнелия Сула първа изтича до светилището, за да намери подходящо място за смъртното легло на умиращата си мащеха. Далматика бе донесена скоро след това, ужасена и от наближаващата смърт, и от самотата. Продължаваше да зове Сула, но вече не крещеше, а мътният й поглед издаваше, че дори не различава ясно къде се намира и кой е край нея.
Боядисаната статуя на богинята се издигаше на пиедестал сред храма. Юнона носеше обувки с остри върхове, държеше копие и се взираше в змията, проточила глава зад гърба й; но това, което правеше най-голямо впечатление на посетителите на храма, беше истинската козя кожа, наметната през раменете на богинята и вързана през кръста и. Главата на козела, заедно със заплашителните рога стърчеше над главата й като боен шлем. Та под тази войнствена богиня седнаха Корнелия Сула и Метел Пий, за да държат ръцете на умиращата Далматика. Наложи им се да чакат смъртта не повече от час — изпитание, по-скоро психическо, отколкото физическо. Докато издъхне, нещастницата продължаваше да вика Сула, изглежда напълно оглушала за обясненията на Корнелия и Метел Пий.
Когато болната умря, върховният понтифекс заповяда на робите, обслужващи светилището, да й издигнат смъртно ложе насред храма — дори и мъртва, Далматика не можеше да бъде върната у дома си. Нито можеше да бъде изложено тялото й на публично поклонение. Положиха покойната в традиционното положение и я покриха с черно платнище, обшито със златни ивици по ръбовете. Цяла нощ около нея стояха професионални оплаквачки.
— Когато човек сам е прокарал закона за лукса — обясняваше Сула по-късно, — може да си позволи да не го спазва.
Като следствие разходите по погребението на Цецилия Метела Далматика достигнаха сто таланта. В траурното шествие участваха две дузини волски коли, натоварени с актьори, които носеха восъчните маски на три велики фамилии: Цецилий Метелите, Емилий Скаврите и Корнелий Сулите. Но тълпите, които се завтекоха към Фламиниевия цирк (като се имаше предвид нечистата смърт на Далматика, всички решиха да не внасят тялото й в рамките на померия), се възхищаваха не толкова на лукса и разкоша, колкото на двамата близнаци на Сула и Далматика — тригодишните Фауст и Фауста, облечени в черно и носени от някаква огромна жена от Галия.
На септемврийските календи започна и същинската законодателна дейност — толкова трескава, че на сенаторите свят им се зави.
— Съществуващите съдилища работят мудно, губят излишно време, а и не издават адекватни присъди — настояваше Сула. — На народното събрание не бива да се оставя да разглежда дела от криминален и граждански характер. Процедурите са твърде дълги, твърде голяма е възможността да се подчинят на политически манипулации, а и народното събрание твърде лесно се поддава на това, дали обвиняемият е известен или не… Да не говорим за адвокатите по защитата. Освен това не може решения да се вземат от няколко хиляди души едновременно — подобно жури няма как да е продуктивно и конструктивно.
След като безпроблемно отне правото на народните събрания да разглеждат съдебни дела, Сула продължи:
— Ще даря Рим със седем постоянно действащи съдилища. За държавна измяна, за злоупотреби при събирането на данъци, за злоупотреби със средства от хазната, за подкупи, за фалшифициране, за насилие от общ характер и за убийство. Всички, с изключение на последното по един или друг начин засягат интересите на държавата и на хазната, затова ще бъдат председателствани от шестимата младши претори след теглене на съответния жребий. Съдът, компетентен по убийствата, ще се занимава с всички казуси, отнасящи се до убийство, магия, отровителство, лъжесвидетелство и до едно неназовано досега престъпление, което аз ще нарека убийство по съдебен път — осъждане на изгнание по пътя на съдебно решение. Очаквам съдът по убийствата да се окаже с най-много работа, но затова пък при него делата ще бъдат най-лесни за разрешаване. Негов председател ще бъде сенатор, който е бил едил, но още не се е издигнал до преторство. Той ще се назначава от консулите.