Хортензий седеше като втрещен на мястото си; големите му съдебни победи бяха извоювани именно в народното събрание, където способността му да влияе върху настроенията сред тълпата го бяха превърнали в легенда. Ограниченият състав на съдебните заседатели винаги го беше обезкуражавал, поради липсата на публика.
— Адвокатската професия ще загине! — не се стърпя да възкликне той.
— Какво значение има това? — погледна го учудено Сула. — Много по-важно е да не загине самото правораздаване, за тази цел то трябва да бъде отнето от народното събрание. Не си прави други сметки, Квинт Хортензий! Е, така или иначе ще поискам от трибутните комиции да гласуват закон за създадените от мен съдилища. Всичко ще бъде включено в този закон, който ще урежда прехвърлянето на правораздавателните функции от трите народни събрания към новосъздадените съдилища.
— Прекрасно! — обади се историкът Луций Корнелий Сизена. — Така всеки човек, който е съден, ще получава присъдата с предварителното съгласие на народното събрание! Което означава, че никой няма да може да обжалва, пред което и да е от трите събрания след произнасянето на присъдата.
— Именно, Сизена! Така целият процес по обжалването губи своя смисъл, а народното събрание се отказва от правото си да съди отделни хора.
— Това е направо отвратително! — извика Катул. — Не само отвратително, но направо противоконституционно! Всеки римски гражданин има право да обжалва!
— Обжалване и съдебен процес са едно и също нещо, Квинт Лутаций — обясни Сула. — А всичко това е част от новата конституция на Рим.
— Старата си беше доста практична при въпроси като този!
— При въпроси като този историята доста добре ни е научила, че според принципите на старата конституция много често хора, които е трябвало да бъдат осъдени, са се отървавали, защото народното събрание е било заблуждавано от нечия лукава реторика и не се е съобразявало с обоснованите решения на компетентната съдебна инстанция. Политическият капитал, който се натрупа с годините от подобни процеси и обжалвания, е нещо недопустимо, Квинт Лутаций. Рим е един твърде голям град с твърде много заети граждани, за да затъва в обичаи и съдебни процедури, видели бял свят по времето, когато сме били просто едно голямо село. Никому не съм отказал правото да бъде съден справедливо и безпристрастно. Напротив, погрижил съм се присъдата му да бъде още по-справедлива и безпристрастна. И в същото време опростих процедурите.
— Как ще се попълва съставът на съдебните заседатели? — попита Сизена.
— В него ще влизат изключително сенатори — още една причина да държа в Сената да влязат поне четиристотин души. Задълженията на съдебния заседател са тежки и ще станат още по-тежки при наличието на седем специализирани съдилища. И все пак възнамерявам да огранича броя на съдебните заседатели. Старото жури от петдесет и един човека ще се събира само в случаи на най-брутална държавна измяна. За в бъдеще броят на съдебните заседатели ще зависи според случая и възможностите. Ако заседателите са четен брой и ако при вземането на решение се разделят по равно, нека обвиняемият се смята за невинен. Сенатът така и така е разделен по декурии от десет души, начело на които стоят патриции. Тези декурии смятам да използвам за основа на съдебните журита, макар че няма да има декурия, която да попълва състава само на едно съдилище. При всяко отделно дело в независимо кой съд съдебните заседатели ще се избират с жребий, след като датата за процеса е била определена.
— На мен това ми харесва — каза Долабела Младши.
— На мен никак! — възрази Хортензий. — Какво ще стане, ако моята декурия е избрана да заседава по едно дело, докато аз самият осигурявам нечия защита по друго?
— Е, с времето ще се научите как да се пригаждате според обстановката — усмихна се Сула. — Щом проститутките могат, Хортензий, значи и вие ще можете.
— О, Квинте, защо не си затваряш устата? — ядоса се Катул.
— А кой ще решава по колко заседатели трябва да присъстват на дадено дело? — попита Долабела.
— Председателят на съда — отговори диктаторът, — но и той ще спазва известни ограничения. Изборът му ще се определя от броя на свободните декурии. Надявам се едно дело да се разглежда пред двайсет и пет и трийсет и пет заседатели. Не е нужно цялата декурия да бъде призовавана едновременно — така ще се получи по-лесно четен брой заседатели.
— Шестимата младши претори ще получат председателството на дадено съдилище по жребий — взе думата Метел Пий. — Това означава ли, че ще се запази старата система за избор кой ще бъде градски и кой чуждестранен претор?