— Не, ще премахна обичая за градски претор да се назначава задължително този, който е получил най-голям брой гласове при изборите. За в бъдеще — обеща Сула — всяка от преторските длъжности ще се определя изключително с жребий.
Но Лепид не се интересуваше от въпроса за тегленето на жребий между преторите; той се вълнуваше от един-единствен проблем, нищо че подозираше какъв ще е отговорът — просто искаше да го чуе от устата на Сула.
— Следователно възнамеряваш да отнемеш на конниците всякакво участие в правораздаването?
— Абсолютно. С изключение на един кратък период контролът върху римската съдебна система е бил в ръцете на конниците още от времето на Гай Гракх. На това ще се сложи край! Гай Гракх сам забрави да внесе клауза в своя закон, която да позволява съдебно преследване срещу уличен в корупция заседател — конник. Според моя закон към сенаторите ще се прилагат подобни санкции!
— Тогава какво остава да вършат градският и чуждестранният претор? — попита Метел Пий.
— Ще бъдат отговорни за всяка жалба от граждански характер. А чуждестранният претор и занапред ще поема делата от криминален характер, в които са замесени неримски граждани. Смятам обаче да отнема правото на градския и чуждестранния претор да вземат решение по самото гражданско дело — вместо това преторът ще прехвърля подобно дело на съдия, чието име ще бъде извадено с жребий от списък с имена на сенатори и конници. Въпросният човек ще играе ролята на арбитър. Решението му ще има окончателен характер и за двете страни по делото, макар че по желание градският или чуждестранният претор ще имат правото да председателстват съда.
Този път думата взе Катул. Приятелят му Хортензий още не се беше окопитил след грубите думи на Сула отпреди малко.
— Според конституцията, Луций Корнелий, само законно свикано народно събрание може да наложи смъртна присъда. Ако възнамеряваш да отнемеш всякаква правораздавателна дейност от народното събрание, това означава ли, че ще упълномощиш новите съдилища да издават и смъртни присъди?
— Не, Квинт Лутаций, не означава. Тъкмо обратното. Смъртна присъда няма да се налага изобщо. Бъдещите присъди ще се ограничават с изгнание, глоби и/или конфискация на част или на цялото имущество на осъдения. Новите ми законопроекти уреждат и дейността на комисиите по обезщетенията — те ще се състоят от между двама и петима заседатели, теглени по жребий, и от председателя на съда.
— Ти назова седем съдилища — обърна се към него Мамерк. — Държавна измяна, злоупотреба с данъци, злоупотреба със средства от хазната, подкупи, фалшификаторство насилие и убийство. Но според лекс Плавция в момента съществува съдилище, компетентно по делата за обществено насилие. Имам два въпроса: първият, какво ще стане с това съдилище? И вторият, какво ще правим с делата за богохулство и светотатство?
— Лекс Плавция повече не ни е нужен — отговори Сула. Той се облегна назад, видимо доволен; сенаторите явно приемаха с облекчение мисълта, че на народното събрание се отнема контрол върху съдебните дела. — Общественото насилие ще е от компетенцията или на съда за насилие от общ характер, или на този за държавна измяна — това ще зависи от тежестта на извършеното престъпление. Колкото до светотатството, подобни дела са твърде редки, за да изискват специален съд. Когато се наложи, този съд ще се свиква. Председател ще бъде сенатор, бивш едил. Воденето на делото ще бъде, както и при постоянно действащите съдилища — обвиняемият пак ще бъде лишен от правото да обжалва пред народното събрание. Ако делото засяга целомъдрието на весталска девица, и занапред спрямо нея ще се изпълнява присъдата зазиждане жива. Но уличеният любовник, или любовници, ще се съдят в отделен съд и няма да им се издава смъртно наказание.
Сула се покашля и продължи:
— За днес почти свърших. Но най-напред няколко думи за консулите. Не е добре за Рим те да участват във войни далеч от родината. Двамата действащи консули са длъжни през цялата година на службата си да се грижат и да отговарят пряко за благосъстоянието на Рим и на цяла Италия. Друго не бива да ги занимава. Откакто пратих народните трибуни, където им е мястото, надявам се именно консулите да проявят повече законодателна активност. А сега да се спра и на самия Сенат. За в бъдеще всеки ще говори от място, когато пожелае, но никой няма да има правото да се разхожда из залата. Всеки ще се изправи пред стола си и това ще е единственото място, от което ще има право да приковава вниманието на останалите. Няма да се допуска излишен шум. Няма да се аплодира, да се тропа с крака, да се вика и да се надвиква. Консулите ще налагат глоба от хиляда денарии на всеки, който наруши установения от мен ред за водене на заседанията.