Сула хвърли заплашителен поглед на всички в залата.
— Отнемам от народните събрания всякакво право да вземат решения по въпросите на войната, управлението на провинциите и всички останали въпроси на външната политика. Отсега нататък се забранява дори да се обсъждат въпроси от подобно естество, в което и да е от народните събрания. Външната политика ще остане изключителен прерогатив на Сената. В бъдеще народните събрания само ще приемат закони и ще избират управници. Нищо повече. Няма да могат да разглеждат съдебни дела, да се месят във външната политика, да назначават и сменят военачалници.
Сенаторите не се сдържаха и радостни възгласи се чуха тук и там. Традицията повеляваше именно това, което Сула желаеше, но още от времето на братята Гракхи народните събрания в една или друга степен се бяха определяли кой да застане начело на римската армия — дори се беше случвало хора, назначени от Сената, да бъдат сваляни от командване. Така например покойният Метел Нумидик, бащата на Метел Пий, беше сменен навремето от поста главнокомандващ войските в Африка и на негово място беше назначен Гай Марий. Същото се беше случило и със самия Сула, когато пак Марий му отне върховното командване във войната срещу Митридат.
Сула този път стрелна с поглед Катул.
— Двамата бивши консули трябва да бъдат назначени за управители на двете най-застрашени от външни опасности провинции. Консулските и преторските провинции ще се разпределят по жребий. Ако Рим държи да запази доброто си име в чужбина, трябва официално да се придържаме към определени правила. Ако се случи да набираме кораби или цели флоти от римските провинции или от клиентните държави, разходите трябва да се осигуряват за сметка на годишните данъци в провинцията. Същото се отнася и до набирането на войници или снабдяването на армията.
Марк Юний Брут, който дотогава не смееше да се обади най-сетне се престраши:
— Ако някой управител води тежка война в своята провинция, ще бъде ли задължен да предаде управлението в края на годишния мандат?
— Не — отговори Сула. — Може да възникне ситуация, при която Сенатът да няма друг избор, освен да прати начело на армията един или дори двамата действащи консули. Ако Рим бъде нападнат от няколко страни едновременно, не виждам как това би могло да се избегне. Искам само да се разглежда внимателно всяка възможност и да се преценява достатъчно добре обстановката, преди да се разпореди на действащите консули да поемат командването, в която и да е провинция, както и преди да удължи мандата на даден провинциален управител.
Когато Мамерк на свой ред вдигна ръка, за да зададе въпрос, всички в залата наостриха уши: зетят на Сула се смяташе като негов най-близък помощник, затова никой не се и съмняваше, че въпросите, които задава, всъщност са му били предварително поръчани от самия Сула.
— Може ли да насоча вниманието на всички към една хипотетична ситуация? — попита той.
— Ще се радваме да я чуем! — отвърна диктаторът.
Мамерк се изправи. Тъй като той беше действащият чуждестранен претор и съответно заемаше куриатна длъжност, полагаше му се да седи на подиума в центъра на залата редом с останалите магистрати. Така всички присъстващи го виждаха добре. Откакто Сула беше забранил на сенаторите да излизат отпред, когато вземат думата, единствени привилегировани си оставаха магистратите.