— Да речем, че дойде време — започна да излага виждането си Мамерк, — когато Рим наистина се окаже нападнат от всички страни едновременно. Да речем, че и двамата консули, и всички претори са били принудени да ръководят военни действия във времето на техния мандат… Или да приемем, че консулите не притежават нужната военна подготовка, за да бъдат пратени да командват римските армии. Да приемем, че в същата тази тежка година един-двама от провинциалните управители умрат. Да речем, че в Сената не се намерят хора с опит или способности, които да поемат командването на дадена армия или управлението на дадена провинция. Ако си лишил народното събрание от правото да обсъжда въпроси, отнасящи се до военните действия и управлението на провинциите, и всички те са от изключителната компетенция на Сената, как трябва да се постъпи в подобна ситуация?
— О, чудесен въпрос, Мамерк! — отбеляза Сула. — Рим е нападнат от всички страни. Няма свободен куриатен магистрат. Няма бивши консули или претори на разположение. Няма сенатори с достатъчно опит и доказани способности. Но на Рим му трябва нов военачалник или провинциален управител. Правилно ли те разбрах?
— Точно така, Луций Корнелий — кимна Мамерк.
— Тогава — започна да обяснява той, — трябва да се потърси подходящият човек. Ситуацията, която ти описа, не би могла да получи разрешение според възприетите механизми на властта. С други думи, Сенатът е длъжен да намери човек с изключителни способности и опит, пък макар и извън своите редици. И същият този човек трябва да получи пълен империум, сиреч всички прерогативи на военната и административната власт.
— Дори ако е освободен роб? — попита Мамерк.
— Дори да е освободен роб. Макар че е далеч по-вероятно такъв човек да се окаже римски конник или в най-лошия случай известен центурион. Аз поне познавах навремето един центурион, който пое командването по време на тежко отстъпление, получи за награда венец от трева и впоследствие дори облече тогата на куриатен магистрат. Име то му беше Марк Петрей. Ако не беше той, много римляни щяха да загинат на бойното поле, а Рим щеше да изгуби цяла армия. Марк Петрей намери място в Сената и загина по време на Съюзническата война. Синът му е сред новоназначените от мен сенатори.
— Но Сенатът няма право по закон да връчи империум на човек, който не негов член! — възрази Мамерк.
— Според моя законопроект ще има пълното право да го стори. Не само ще има право, но ще бъде задължен да го стори. Ще наричам подобна административна или военна власт „специално поръчение“. Специалното поръчение ще се връчва единствено от Сената. То ще бъде облечено с необходимия империум; според обстоятелствата — консулски или преторски. Но Сенатът ще има правото по свое решение да връчва империум на всеки римски гражданин, пък дори и на освободен роб.
— Какво ли е намислил? — промърмори Филип в ухото на Флак Принцепс Сенатус. — Никога не съм чувал подобно нещо!
— И аз това се питам — отговори му шепнешком Флак.
Но Сула знаеше, а Мамерк се досещаше; това беше още един начин да се спечели подкрепата на Гней Помпей, който бе отказал да стане сенатор и заради огромния брой клиенти — ветерани представляваше потенциална военна заплаха за всички. Сула нямаше намерение да позволява на когото и да било да насочва войската си срещу Рим; той беше последният, така поне се бе зарекъл. Ето защо, ако вятърът задухаше в друга посока и Помпей се превърнеше в опасност, законът трябваше да позволи на човек с неговия пълководчески талант да получи законна власт от законна институция — Сената. Сула просто узаконяваше това, което трезвият разум диктуваше.
— Остава ми да определя що е това държавна измяна — поднови своите пледоарии диктаторът няколко дни по-късно. — Преди съставянето на новите съдилища, които аз създадох преди няколко месеца със закон, римското право разглеждаше няколко типа измяна: от тъй наречения пердулион до така наречената майестас минута — тежка измяна, лека измяна. Това, което липсваше на всяко едно от тези престъпления, бе точното му упоменаване и описване. В бъдеще всички обвинения в измяна ще се разглеждат от един-единствен съд, наречен квестион де майестате. Обвинението в държавна измяна, както скоро ще се убедите, ще бъде стриктно ограничено. То ще може да се повдига единствено срещу хора, назначени за провинциални управители или военачалници във войни с чужди държави. Ако цивилно римско лице извърши държавна измяна на територията на Рим или на Италия, подобно дело ще остане единственото от пряката компетенция на народа. Именно срещу него ще бъде повдигнато старото обвинение в пердулион, което ще бъде разглеждано от центуриатните комиции и съответно ще носи старото наказание — смърт чрез разпъване на кръст.