Сула остави на сенаторите време да приемат новината, след което продължи:
— За държавна измяна ще се смята нарушаване на всяко едно от следните законови ограничения:
„Провинциалният управител няма право да напуска провинцията, която управлява.
Провинциалният управител няма право да позволява на войските си да нахлуват на територия извън границите на провинцията.
Провинциалният управител няма право да започва война по собствена инициатива.
Провинциалният управител няма право да напада територията на клиентна държава без официално разрешение от страна на Сената.
Провинциалният управител няма право да плете интриги и сключва тайни споразумения с владетели на клиентни държави или с каквато и да е чуждестранна институция или група хора, с цел да се измени вътрешното положение в чужда страна.
Провинциалният управител няма право да набира допълнителни войски без съгласието на Сената.
Провинциалният управител няма право да взема решения или да издава укази в рамките на управляваната провинция, които биха изменили, по какъвто и да е начин нейния статут без съгласие на Сената.
Провинциалният управител няма право да остава на територията на провинцията повече от трийсет дни след пристигането на неговия заместник.“
— Това е всичко — усмихна се той. — След толкова много забрани да представя и още едно условие: всеки римски гражданин, на когото е бил връчен империум, ще продължи да се ползва от него до мига, в който прекрачи свещената граница на Рим. Така е било винаги, аз просто препотвърждавам принципа.
— Не мога да разбера — нервираше се Лепид. — Защо са всички тези специфични забрани. Каква е ползата от тях!
— О, хайде, Лепиде — рече Сула, — ето те, че стоиш точно срещу мен. Срещу мен! Човека, който лично наруши почти всяка една от изброените забрани. Но аз имах основания да го сторя. Аз бях лишен от своя империум по незаконен път. Сега прокарвам закони, крито няма да позволят на никого да отнеме империума на друг! Затова и ситуацията, в която действах аз, не може да се повтори. Тези, които дръзнат да пренебрегнат забраните ми, ще бъдат обвинени в държавна измяна. Никой не може да поведе армията си срещу Рим, независимо дали се намира в Италия, или в някоя провинция. А аз ще остана още известно време сред вас, за да го докажа.
На двадесет и шестия ден от октомври племенникът на Сула Секст Ноний Суфенат (по-малкият син на сестрата на Сула) организира за първи път станалите по-късно традиционни игри на победата — луди Викторие; кулминацията им се състоя на Големия цирк в първия ден от ноември — годишнина от битката при Колинската порта. Игрите не представляваха някакво зрелище. Най-интересното бе провеждането за пръв път след сто и двайсет години на Троянските игри. Зрителите им се зарадваха, защото бяха нещо ново: сложна поредица от номера, извършвани от млади ездачи с благороден произход. Но Гърция не остана доволна. Суфенат буквално бе привлякъл всички талантливи атлети, певци, танцьори и акробати от Гърция, затова олимпийските игри, които се провеждаха по същото време, се провалиха. Освен това избухна скандал: по-малкият син на Антоний Оратор, Гай Антоний Хибрида опозори и себе си, и семейството си, като лично взе участие в надбягване с колесници. Ако на благородните римляни се позволяваше да участват в Троянските игри, смяташе се за абсолютно недопустимо те да се появяват на пистата за надбягвания.
На декемврийските календи Сула обяви имената на магистратите за новата година. Той самият щеше да е първи консул, колега щеше да му бъде Квинт Цецилия Метел Пий. Лоялността на стария поддръжник най-после бе възнаградена. Старият Долабела получи управлението на Македония, братовчед му — това на Киликия. Макар че жребият му отреди за помощник способния квестор Гней Публиций Малеол, Долабела Младши изрично настоя за старши легат да бъде назначен Гай Верес. Лукул остана на изток под командването на Терм, управител на Римска Азия. Гай Скрибоний Курион обаче се завърна в Рим, за да заеме поста на претор.
Време беше Сула да предприеме най-важната от всичките си акции на римски управник — раздаването на земя за възнаграждение на войските му. През следващите две години диктаторът имаше намерение да демобилизира сто и двадесет хиляди души, принадлежащи към двадесет и три легиона. По времето на първия си консулски мандат в края на Съюзническата война беше разпределил завоюваните земи на Помпей, Фезула, Адрия, Телезия, Грумент и Бовиан на своите тогавашни легиони. Това обаче изглеждаше като детска игра в сравнение с непосилната задача, която го очакваше сега.