— И никой ли не се е досетил, че говорят с действителния наследник на десетте имота? — не искаше да повярва Цицерон.
— Абсолютно никой, Марк Тулий.
— Типично за времената, в които живеем, нали така?
— Страхувам се, че е така.
— Продължавай, ако обичаш.
— Минали два месеца. Едва тогава приятелите на стария Росций си дали сметка, че са ги изиграли, защото заповед за възстановяване във владение така и не дошла, а за двамата братовчеди на Росций се чуло, че се разпореждат с имотите на чичо си като с тяхна собственост. Разследването донесло, че единият братовчед е пълноправен собственик на част от имуществото на убития Росций, докато на останалите земи собственик е самият Хризогон. Всички се ужасили от разкритието, понеже решили, че случаят не може да не е известен на самия Сула.
— А ти самият мислиш ли, че Сула е знаел? — попита Цицерон.
Месала Нигер поклати глава.
— Не, Цицероне, съмнявам се.
— Защо?
— Сула е сложна личност. Да си призная, много ме е страх от него. Говори се, че на младини бил убивал дори жени заради парите им, че пътят му към Сената е минал през човешки трупове. Но съм имал случай да го опозная — от времето, когато служих в армията му. Бях младши офицер, не съм имал възможност да установя личен контакт с него, но той беше навсякъде, винаги се заемаше с трудните задачи, нито за миг не скръстваше ръце. И оттогава съм го запомнил като изключително коректен и стриктен човек, решен да не допусне каквото и да е петно върху честта си на римски благородник. Разбираш какво имам предвид?
Цицерон усети как леко се изчервява, но се опита да изглежда, все едно нищо няма. Дали разбираше какво един патриций като Марк Валерий Месала Нигер разбира под чест на благородник! О, да! Никой нямаше да го разбере по-добре от парвенюто Цицерон, който от малък бе завиждал на хора в положението на Месала Нигер или Сула.
— Мисля, че да.
— У Сула има нещо зловещо. Ако му изнася, може да ни убие и двамата, без окото му да мигне. Но за целта трябва да се ръководи от чувството за някакъв аристократичен дълг. Няма да го стори, защото се е полакомил за тринайсет парцела земя по бреговете на Тибър. Ако му беше дошло наум, че може да участва в търговете за собствеността на проскрибираните, отдавна да го е направил. Пък и не казвам, че никога няма да го стори. Но да се включва в такива долни заговори, за да обогати себе си или бившия си роб по толкова позорен начин, при условие че ще е без значение за кариерата му? Не. Не мисля. Сула е човек, който държи на честта си. Така поне подозирам от законите, които прокарва — закони, които аз лично смятам за почтени и обосновани. Може и да не е съгласен по въпроса с народните трибуни, но дори с тях той се разправи по начин, законен и открит. Сула е типичен патриций.
— Та да приемем, че Сула не знае — прекъсна го Цицерон.
— Аз не приемам, а съм убеден в това.
— Ако обичаш, Марк Валерий, продължавай.
— По времето, когато старейшините на Америя заподозрели, че в цялата работа има пръст Сула, самият Росций най-накрая се обадил. В продължение на няколко месеца приятелят ми не е могъл да се отърси от случилото се. Нужно му било време да събере мислите си. Но от момента, в който започнал да говори, били направени поне няколко опита да бъде убит. Затова преди два месеца избягал в Рим и потърсил убежище при една стара приятелка на баща си — весталката Цецилия Балеарика, нали се сещаш, сестрата на Метел Непот. Другата му сестра беше жена на Апий Клавдий Пулхер и умря при раждането на онова чудовище Публий Клодий.
— Давай по същество — подкани го Цицерон.
— Фактът, че Росций познава толкова влиятелни хора като Метел Непот и оттеглилата се весталка от същата фамилия, навярно е накарал двамата братовчеди да прекарат доста безсънни нощи. Те започнали да осъзнават, че той може и да се срещне със Сула. Но вече не смеели да се опитват да го убият, защото рискували не други, а самите Цецилий Метели да се заинтересуват кой е посегнал на приятеля им. Затова решили, че ще е най-добре да унищожат репутацията му, като изфабрикуват доказателства, че именно той е убил баща си. Ти знаеш ли един човек на име Еруций?
Цицерон сви устни в израз на дълбоко презрение.