— Кой не го знае? Професионалният обвинител.
— Е, та той именно официално призовал Росций на съд по обвинение в отцеубийство. Свидетелите по убийството на стария Росций били неговите роби, които заедно с цялото му имущество станали собственост на новия господар Хризогон. Така че малка е вероятността те да излязат пред съда и да разкажат какво са видели! А Еруций е убеден, че никой способен адвокат няма да поеме защитата на Росций, защото всички ще се страхуват от Сула; в крайна сметка подобен процес би доказал порочната същност на проскрибциите.
— Е, нека Еруций трепери над лаврите си — отсече Цицерон. — Ще защитавам с удоволствие приятеля ти Росций.
— Не се ли страхуваш, че може да засегнеш Сула?
— Знам много добре какво да направя… И ще го направя. Накрая Сула дори ще ми благодари — зарече се Цицерон.
Вече няколко дела бяха разглеждани от новия съд по убийствата, но делото срещу Секст Росций от Америя, обвинен в убийството на баща си, предизвика голям интерес. Законът на Сула изискваше председател на съда да бъде сенатор, бивш едил, но точно тази година със задачата се бе заел преторът Марк Фаний. На предварително заседание Цицерон смело разви теорията си за това, какво се случило с Росций, и никой не се съмняваше, че истинската тема на процеса няма да е случаят Росций, а корупцията, свързана с прилагането на проскрибциите.
Дойде последният ден от процеса и на Цицерон бе дадена възможност да се обърне към съдебните заседатели. А сред тях, седнал на своя куриатен стол до трибуната на съдията, беше самият диктатор Луций Корнелий Сула.
Присъствието на диктатора не само не смути Цицерон, но го вдъхнови да достигне нови висини на реториката и красноречието.
— В тази зловеща история има трима виновни — говореше Цицерон. — Очевидно е, че в делото са замесени лицата Тит Росций Капитон и Тит Росций Магн. Но тяхната роля всъщност е второстепенна. Това, което те са сторили, не би било възможно, ако не бяха проскрибциите. Сиреч без Луций Корнелий… — Той направи дълга и мъчителна пауза и когато всички, включително и Месала Нигер, очакваха да назове Сула, добави: — Хризогон.
— Кое е това „златно момче“? Този Хризогон, ако преведем името му? Нека аз ви кажа! Хризогон е грък. В това лошо няма. Бил е роб. В това лошо няма. Сега е римски гражданин-освобожденец. В това лошо няма. Той е клиент на Луций Корнелий Сула. В това лошо няма. Той е богат. В това лошо няма. Той е човек с власт. В това лошо няма. Той отговаря за изпълнението на проскрибциите. В това лошо няма… Но! Моля всички за извинение, назначени отци! Виждате какво става, когато човек се увлече в реториката? Ето, че се увлякох! Можех да изброявам с часове в колко много неща няма нищо лошо.
Цицерон отново замълча, сякаш обмисляше какво всъщност е искал да каже.
— Нека повторя отново. Хризогон отговаря за изпълнението на проскрибциите. И това е лошото! Онова огромно, неизмеримо зло, което по своите дълбини може да се мери само с висините на Олимп! Дали всички тук присъстващи виждате този величествен мъж, седнал на куриатния си стол: дали всички виждате този радетел на римските добродетели, този пълководец, който няма равен на себе си, този законотворец, който разкри нови хоризонти пред държавническата мисъл, този светещ диамант в короната на знатната фамилия на Корнелиите? Виждате ли го всички добре? Как е седнал спокоен и невъзмутим, същинска Зевс наобиколен от олимпийските богове? Е, погледнете го добре!
Цицерон отмести погледа си от Сула и стрелна едва ли не с божествен гняв останалите съдебни заседатели. У него имаше нещо неестествено заради изключително слабата му фигура под тежката тога; и този факт придобиваше характер на свръхестествено заради Херкулесовата воля, която излъчваше погледът му, и заради Аполоновото величие на гордата му походка.
— Преди няколко години този велик мъж си купи роб, за да го назначи за иконом в своя дом. Оказало се, че робът изпълнявал безупречно своите домашни задължения. Когато покойната съпруга на този велик човек трябвало да се спасява от враговете на мъжа си, неговият иконом я утешавал и й помагал. Оттогава икономът поел грижата за всички приближени на великия човек — жена и деца, внуци и слуги. В това време великият наш Луций Корнелий Сула крачеше като исполин по италийската земя и громеше враговете си. На иконома било оказано доверие и той го оправда. Затова получи лична свобода, както и прие името на своя патрон — Луций Корнелий. Според обичая личното МУ име се запази като негов когномен. Златното момче Луций Корнелий Хризогон. Който жънеше почести една след друга, на когото патронът му поверяваше все повече и повече отговорност и му се доверяваше. Той вече не е освободеният роб — иконом, той е управител, ръководител, началник, главен изпълнител по онзи политически процес, който имаше две цели: първата, да наложи заслужено и справедливо наказание на предателите, които последваха Марий и Цина, дори се унизиха да последват и бълха като Карбон; втората, да използва имуществото на предателите, за да впръсне живителна струя във финансите на разсипания от войните римски бюджет, та градът ни да се възмогне отново.