Цицерон крачеше пред трибуната на Марк Фаний. С лявата си ръка държеше края на тогата си, дясната безжизнено висеше до тялото му. Никой не смееше да мръдне. Всички бяха вперили погледи в мършавата му фигура, заседателите се страхуваха дори да поемат дъх.
— И какво направи този Хризогон? Докато показваше своето мазно, угодническо лице на патрона си и го лъжеше, че служи единствено на него, той използва своето високо положение, за да си отмъсти на всички, които са обидили него самия, които с нещо са се опитали да попречат на възхода му. През нощта Хризогон взема перата на своя господар и с неговото мастило подправя списъците, добавяйки тук и там имената на онези, които смята за свои врагове или чиято собственост иска да придобие за себе си. Хризогон заговорничи с плъховете и червеите, за да обогати себе си за сметка на своя патрон, за сметка на цял Рим. Ех, уважаеми съдебни заседатели, умен човек е Хризогон! Всичко е предвидил, за да прикрие следите си. Успял е да се обгради с армия от шпиони и помощници. Наистина, завидно трудолюбие е показал той в желанието си да скрие от патрона си с какви тъмни дела се занимава! Защото в крайна сметка тъкмо това се е случило. След като получи височайшето доверие и след като обсеби такава огромна власт, Хризогон предаде и своя покровител, и своя народ по най-гнусен и заслужаващ презрение начин.
Цицерон се разплака, сякаш не друг, а той самият беше станал жертва на най-жестоко престъпление.
— О, не смея да те погледна, Луций Корнелий Сула! Неловко ми е, че такъв като мен, обикновен човечец от италийската провинция, едно парвеню, един момък без потекло, расъл на село, трябва да извади треската, заседнала в окото ти, тъкмо аз трябва да ти разкрия в пълна степен това… Не мога да намеря подходящо определение… Това предателство от страна на твоя най-близък и най-доверен Клиент Луций Корнелий Хризогон. Долно предателство! Гнусно предателство! Не, няма дума, която да определи подобна несравнима низост.
Цицерон решително избърса сълзите си.
— Защо трябваше на мен да се падне? Защо не се падна тежкият жребий на друг? Защо не е сега на моето място върховният понтифекс или началникът на конницата — двамата знатни люде, почитани и уважавани от всички! Но вместо това съдбата отреди мен да изрека истината. Аз не исках подобна участ, но съм длъжен да я приема. Защото, уважаеми съдебни заседатели, какво очаквате от мен да сторя? Да спестя на Луций Корнелий Сула днешното мъчение, да не спомена за измяната на Хризогон? Или да се помъча да спася живота на човек, който несправедливо е обвинен в убийството на баща си? Да, прави сте! Ще избера тежката задача публично да засегна един почтен и достоен човек — човек, който се е превърнал в легенда, — защото дори и една такава обида не струва, колкото несправедливата присъда над невинния. — Цицерон изправи рамене. — Уважаеми съдебни заседатели, оставям решението на вас.
Присъдата, както можеше да се очаква, беше оправдателна. Сула се изправи на крака и бавно се приближи към Цицерон, който усети как хората край него бързо се отдръпват.
— Много добре, мършави приятелю — поздрави го диктаторът и му подаде ръка. — Като си представя какъв актьор би излязъл от теб…
Щастливият Цицерон се засмя на думите му и горещо стисна диктаторската му ръка.
— Какъв актьор вече е излязло от мен, искаш да кажеш! Защото какво представлява добрият адвокат, освен актьор, който сам си пише текстовете?
— Тогава може би ще ти се връчат всички трагедийни роли в моите нови съдилища.
— Стига да ми простиш волностите от днешния процес, Луций Корнелий, готов съм да стана всичко, което поискаш от мен.
— О, прощавам ти! Мисля, че съм способен да простя всичко, само и само да имам случай да присъствам на представления като днешното. А с едно-единствено изключение твоята малка трагедия, Цицероне, е най-доброто театрално изпълнение, което съм наблюдавал извън театър. Да не говорим, че от известно време сам търсех начин да се отърва от Хризогон. Знаеш ли, не съм чак такъв глупак? Но подобни решения не се вземат лесно. — Диктаторът се огледа. — Къде е Секст Росций?