Оневиненият се показа.
— Секст Росций, публично ти възстановявам и земите, и доброто име, както и доброто име на баща ти — рече Сула. — Много съжалявам, че продажността и егоизма на човек, в когото имах такова доверие, са ти донесли толкова мъка. Но той ще отговаря за деянията си.
— Благодарение на моя великолепен адвокат, Луций Корнелий, всичко свърши добре — едва успя да изрече Секст Росций.
— Е, пиесата ще има и своя епилог, който тепърва ще бъде изигран — сложи край на разговора диктаторът, кимна на ликторите и пое към стълбите, водещи към Палатина.
На другия ден Луций Корнелий Хризогон, пълноправен римски гражданин от триба Корнелия, беше блъснат от Тарпейската скала.
— Радвай се на късмета си — заяви Сула, — че не те лиших от гражданство. Тогава щяха да те бият с камшик, след което щеше да умреш разпънат на кръст. Позволявам ти да умреш като римлянин заради всичко, което направи за моите близки, когато времената бяха трудни. Повече нищо не мога да сторя за теб. Дадох ти тази задача именно защото си гаден човек. Но тогава не си представях, че ще имам толкова задължения, че ще те изпусна от очи. Но рано или късно истината излиза наяве. Сбогом, Хризогоне.
Двамата братовчеди Росций Капитон и Росций Магн изчезнаха от Америя, преди някой да ги извика на съд. Никой повече нямаше да чуе за тях. Колкото до Цицерон, той се превърна в герой на деня. Защото беше първият, осмелил се да се изправи срещу проскрибциите на Сула… И успял да спечели дело срещу тях.
След като се отърва от жречеството, Гай Юлий Цезар беше назначен на офицерска длъжност в Римска Азия под командването на тамошния управител Марк Минуций Терм. Замина за изток един месец, преди да навърши деветнадесет. Придружаваха го двама новозакупени роби, както и германецът Гай Юлий Бургунд, получил наскоро свободата си. Обикновено до Азия се плаваше по море, но Цезар предпочете да пътува по суша. Егнациевият път, който прекосяваше Македония и Тракия — от Аполония на Адриатическо море до Галиполи на Хелеспонта, — беше дълъг около хиляда и двеста километра. Според календара беше лято, според годишното време — също, затова пътуването не беше неприятно, нищо че странноприемниците бяха доста по-нарядко, отколкото в Италия. До Азия пътищата по принцип се използваха от войски, а войските си строяха сами лагери.
Понеже на Фламен Диалис не се позволяваше да пътува, Цезар беше обикалял света само в мечтите си; но беше изчел много книги и имаше известна представа какво го очаква. И все пак скоро се убеди, че повечето от очакванията му са били погрешни; което не означаваше, че действителността не е по-интересна! Колкото до самото пътуване, дори Цезар, иначе тъй красноречив, не можеше да намери подходящите думи, за да опише настроенията и впечатленията си. Защото той бе роден пътешественик, по природа бе авантюрист, не просто любопитен, но направо алчен за нови знания, готов всеки момент да опита нещо ново и непознато. По време на пътуването си общуваше с всякакви хора — овчари или търговци, наемни войници, скитащи по пътищата, или местни главатари, търсещи наемници. Цезар говореше гръцки с атински акцент, но сега благодареше, че е отраснал в многонационалния дом на майка си, където, освен книжовен гръцки бе научил и доста диалекти. Не толкова, че срещаше хора, говорещи същите диалекти като наемателите на Аврелия, но защото поначало бе привикнал да се оправя лесно с езиците и да се разбира с всеки. Това щеше да му помага при пътуванията, защото Цезар просто не можеше да се изгуби, сред каквито и хора да попаднеше.
Разбира се, би било прекрасно, ако с него бе и любимият кон Буцефал, но младото и послушно муле Клепоушко не можеше да бъде укорено в нищо, ако се изключи жалкият му вид. Понякога на Цезар му се струваше, че добичето има нокти, вместо копита, толкова стабилно стъпваше по стръмните и хлъзгави терени. Бургунд яздеше огромен кон, другите двама слуги също си бяха намерили първокласни жребци — Цезар трябваше да спазва дадената дума и да язди само Клепоушко, но държеше чрез чистокръвните животни на придружителите си да докаже, че не е бедняк, а просто ексцентрик. Колко лукав се бе оказал Сула! Знаеше къде е слабото място на всеки — Цезар винаги бе държал да се харесва на околните, да печели непознатите с представителния си вид. А човек трудно можеше да мине за представителен на гърба на едно муле!
Вия Егнация минаваше през диви и негостоприемни земи. Пътят още не беше покрит с камък, но затова пък бе добре охраняван. Маршрутът прекосяваше високите планини на Кандавия — недостъпни места, които едва ли са изглеждали различно по времето на великия Александър Македонски. Няколко стада овце и тук-там въоръжени ездачи, които можеха да се окажат скордизи или някакви други варвари — това беше животът из Северен Епир. След град Едеса обаче, край който плодородните речни долини създаваха по-благоприятни условия за живот, пътници се срещаха по-често, селищата бяха повече и по-оживени. В Солун Цезар потърси и намери подслон в резиденцията на провинциалния управител — добър случай да вземе гореща баня. Откакто бяха напуснали Аполония, пътниците трябваше да разчитат единствено на езерата и реките, които и в разгара на лятото бяха леденостудени. Управителят покани Цезар да му погостува повече, но младежът остана само един ден в града и продължи пътя си.