Царят беше онемял. Седеше неподвижно и гледаше Цезар с уплашени очи. След като прекара така минута-две, той тежко си пое дъх и изрече:
— Не е честно!
Цезар се ядоса:
— Засрами се! Как може един цар да се излага така! Може да сме започнали не съвсем според протокола, но срещата ни е напълно официална. Ти си цар на Витиния, аз съм официално упълномощен пратеник на римския народа ти си се натруфил като стара проститутка и си готов да се разцивриш само защото са ти казали истината в очите. Не съм дошъл да чета морал на старци, които по силата на случайността се водят римски клиенти! Ти сам си го изпроси. Хайде, върви да измиеш лицето си и да продължим.
Царят на Витиния послушно се изправи и излезе от стаята.
Съвсем скоро се появи отново с измито лице и придружен от слуги с ободряващи напитки и закуски.
— Хиоско вино — предложи царят. По грейналия му поглед си личеше, че вече не се сърди. — Двайсетгодишно!
— Благодаря, но предпочитам вода.
— Вода?
Отново весели пламъчета заиграха в очите на Цезар.
— Не обичам вино.
— Както пожелаеш. И без това водата на Витиния е известна със своята чистота — примири се царят. — Какво искаш да ядеш?
Цезар повдигна рамене.
— Все едно.
Цар Никомед този път изгледа по-продължително своя гост; явно вече не го оценяваш като мъж, а като политик, с когото ще води преговори.
— На колко години си ти, Гай Юлий?
— Бих се радвал, ако ме наричаш Цезар.
— Докато не си започнал да губиш красивия венец на косите си — пошегува се Никомед. Известните му познания по латински издаваха, че е прекарал доста време в Рим.
Младежът се засмя.
— Признавам, че не е лесно да носиш цял живот име, което се отнася до гъстите ти коси! Да се надявам, че Цезаровата жилка у мен ще надвие Аврелиевата, иначе ще оплешивея доста рано. — Той се замисли малко, но накрая си призна: — Още съм на деветнайсет.
— По-млад дори от виното, което пия! — учуди се Никомед. — Казваш, че имаш и Аврелиева жилка. От Аврелии Орестите ли си или от Аврелии Котите?
— Майка ми Аврелия е от фамилията на Котите.
— А ти на нея ли приличаш? Не мога да те свържа с Луций Цезар или с Цезар Страбон.
— Някои черти съм наследил от нея, други — от баща си. Ако държиш да ме разпознаеш у някого от роднините ми, то това ще е големият брат на Луций Цезар — Катул Цезар. Ако си спомняш, тримата умряха заедно, когато Марий се върна.
— Да, спомням си. — Никомед замислено отпи от чашата си. — Обикновено римляните се отнасят почтително към царските особи. Знам, че са влюбени в републиката, но и склонни да се възхищават на чуждите царе. Теб като че ли изобщо не те интересува кой съм аз.
— Това е, защото ако Рим имаше цар, щях да съм аз — обясни Цезар.
— Защото си патриций?
— Защото съм патриций ли? Богове, не! Защото съм Юлий! А това означава, че родът ми стига чак до Еней, чийто баща е бил смъртен, но чиято майка е била самата Венера Афродита.
— Да не би да сте наследници на Енеевия син Асканий?
— В Рим наричаме Асканий Юл.
— Онзи същият, който е бил син на Еней и Кревса?
— Някои така твърдят. Кревса е загинала в пламъците на Троя, но синът й се спасил заедно с Еней и Анхиз и дошъл в Лациум. Но Еней е имал син и от Лавиния, дъщерята на цар Латин. И той също се е казвал Асканий и Юл едновременно.
— Така че ти на кой от двамата Енееви синове си наследник?
— И на двамата — отговори най-сериозно Цезар. — Разбираш ли, аз съм убеден, че Юл е бил един човек, за когото всички знаят, че е син на Еней. Но коя е била майката, в това не мога да бъда сигурен. По-романтично е да се смята, че Юл е бил дете на Кревса, но по-правдоподобно ще е, ако го е родила Лавиния. След смъртта на Еней Юл основал град Алба Лонга на Албанската планина — сега в подножието й се намира градът Бовила. Юл умрял в Алба Лонга и оставил децата си — Юлиите — да управляват. Така че ние сме били царе на Алба Лонга, а след като градът бил превзет от римския цар Сервий Тулий, сме били отведени в Рим и сме получили най-високи почести. Ние и до ден-днешен сме най-почитаните римски граждани, което се доказва от факта, че сме наследствени жреци на Юпитер Латиар, който е доста по-старо божество от Юпитер Оптимус Максимус.