Выбрать главу

Цезар примигна от удивление.

— Нямам представа!

— Трябва да има някакво обяснение.

— Да си призная, никога не съм се замислял над въпроса. Обаче наистина е малко странно…

— Според мен вместо кунус, трябва да казвате куна, а вместо ментула, ментулус. Хем обичате да се правите на истински мъже, твърди и праволинейни, а в действителност колко е объркано всичко при вас, римляните! Жените ви са мъже, а мъжете — жени. — И цар Никомед тържествено се облегна назад.

— И все пак ти не използва най-благоприличните термини за въпросните органи — възрази му Цезар. — И кунус, и ментула се смятат за нецензурни думи. — Личеше си, че търси сериозни аргументи, за да обори царя. — Всъщност отговорът е очевиден, просто не съм се сещал да помисли. Дължи се на предназначението на въпросните части: мъжът ги използва с жени, а жената — с мъже.

— Глупости! — чак се погнуси цар Никомед.

— Ето това се казва софистика! — прихна да се смее царицата.

— А ти какво ще кажеш по въпроса, Сула? — попита Никомед кучето, с което се разбираше доста по-добре, откакто им гостуваше Цезар… Или може би Орадалтида не използваше толкова често малкия си любимец, за да дразни стария си мъж. Цезар на свой ред се засмя.

— Когато се върна в Рим, със сигурност ще го попитам.

Дворецът изглеждаше напълно пуст след заминаването на Цезар. Двамата му обитатели се мотаеха напред-назад, все едно не знаеха къде да се дянат. Дори кучето скърбеше.

— Това е синът, който никога не ни се роди — въздъхваше Никомед.

— Не! — възрази царицата. — Това е синът, когото никога не бихме могли да си родим.

— Заради склонностите на всички в семейството?

— Разбира се, че не! Заради това, че не сме римляни! А той е най-вече римлянин.

— Може би ще е най-добре да кажем, че той е самият себе си.

— Мислиш ли, че някога ще се върне, Никомеде?

Въпросът сякаш вдъхна повече увереност на стареца.

— Да, вярвам, че ще дойде.

Цезар пристигна в Абидос на октомврийските иди и завари обещаната флотилия да чака на котва в пристанището: два внушителни шестпалубни понтийски кораба, осем петпалубни, десет триреми и двайсет солидни галери.

— След като намеренията ви са да обсадите града, а не да водите морски сражения — беше писал цар Никомед на Цезар, — предпочетох да ти дам от по-тежките, по-устойчиви и най-важното — закрити търговски кораби. Те ще свършат по-добра работа през зимата, отколкото откритите бързоходни кораби, които ми беше поръчал. Ако искаш да попречиш на митиленци да използват пристанището си през зимата, ще ти трябват здрави кораби, те ще издържат на морските бури, докато бързоходните галери ще трябва да бъдат изтегляни на суша преди всеки щорм. Вълните не са предизвикателство за търговските съдове. Двата шестпалубни кораба ще ти потрябват при евентуална атака, понеже могат да разкъсат всякаква верига. Освен това началникът на пристанището в Синоп бе така добър да ми ги даде само срещу храна и заплата за екипажите (по петстотин души на кораб), тъй като според думите му в този момент царят на Понт и да искал, не можел да им намери никаква работа. На отделен лист ти пращам цялата сметка по разходите си.

Разстоянието от Абидос до източния бряг на остров Лесбос, близо до самата Митилена, беше около сто мили, което според капитана щяло да отнеме между пет и десет дни плаване в зависимост от това, дали корабите са достатъчно годни.

— Тогава да проверим отсега дали са годни — предложи Цезар.

Капитанът за пръв път срещаше адмирал (Цезар си даваше сметка, че без да иска, се е превърнал в адмирал, поне докато стигне Лесбос), който да настоява корабите да бъдат проверени, преди цялата флотилия да е отплавала. Двамата избраха три от корабите наслуки и капитанът щателно ги огледа, докато Цезар му досаждаше с въпросите си.

— Теб морска болест не те ли лови? — попита накрая капитанът.

— Не, доколкото знам.

Десет дни преди ноемврийските календи всичките четиридесет кораба вдигнаха котва и поеха покрай бреговете на Хелеспонта. Течението, както винаги по посока от Евксинския понт към Егейско море, ги поднесе стремително на юг, към полуострова Мастузия от страната на тракийските земи и естуара на река Скамандър на отсрещния азиатски бряг. Недалеч от Скамандър се издигаше Троя — легендарният Илион, из чиито горящи развалини се бе спасил прародителят на Цезар Еней, преследван от гнева на Агамемнон. Жалко, че не успя да посети това историческо място, мислеше си Цезар, но вдигна рамене; все някога пак щеше да дойде по тези места.