Вятърът беше попътен, така че флотилията се озова край северните брегове на Лесбос шест дни по-рано от уречената дата. И понеже Цезар не искаше да нарушава заповедта, допита се до капитана и реши да прекара няколкото останали дни в закътан залив на малоазийския бряг, където никой от Лесбос нямаше да го забележи. Цезар не се боеше от враговете в Митилена: държеше да изненада римските войници.
— Ти си човек със страхотен късмет — сподели капитанът, когато един ден преди календите корабите вдигнаха повторно котва и поеха към Лесбос.
— В какъв смисъл?
— Досега не ми се беше случвало вятърът да е попътен толкова дълго време. А както гледам, атмосферните условия ще са на наша страна и през следващите няколко дни.
— Тогава вечерта ще потърсим къде да хвърлим котва. Утре сутринта ще взема някоя лодка и ще намеря лагера за армията. Няма смисъл да се показвам с цялата флотилия, ако началникът още не е избрал къде иска да се наредим.
Цезар намери лагера на римляните скоро след изгрев-слънце. Слезе на брега и тръгна да търси Терм или Лукул — който от двамата държеше командването. Както се оказа, обсадата беше поверена на Лукул. Провинциалният управител все още си стоеше в Пергам.
Двамата се срещнаха в подножието на наблюдателницата, откъдето Лукул следеше строежа на ров и палисада, които трябваше да заобиколят откъм сушата малкия хълм, на който се издигаше Митилена.
Разбира се, Цезар беше по-любопитен да се запознае с Лукул, който го посрещна с известно безразличие. Той беше решил, че всички младши трибуни са досадни бездарници. През годините, които бе прекарал във вярна служба на Сула, Лукул си бе извоювал авторитет в Рим. В крайна сметка, той си оставаше единственият римски легат, който не се беше отметнал от Сула при първия му поход срещу Рим. Оттогава нито веднъж не бе обърнал гръб на началника си, който започна да му поверява различни отговорни длъжности и задачи, нищо че официално той беше само квестор. Така Лукул беше командвал цяла армия по време на войната с Митридат, а след като Сула си замина за Рим, остана в Азия, за да я пази, докато законният управител Мурена се залавяше с не съвсем законната война срещу Митридат на кападокийска земя.
Пред Цезар се изправи слаб, строен мъж, с ръст малко над средния, и доста скована походка — Цезар си каза, че това едва ли е физически недостатък, ами просто Лукул е скован и в мисленето си. Главнокомандващият не беше красив, но имаше твърде характерни черти: над издълженото му бледо лице падаха къдрици с доста неопределен цвят. Очите на Лукул бяха сиви и го гледаха с нескрито учудване и лека неприязън.
— Какво желаеш?
— Аз съм Гай Юлий Цезар, младши военен трибун.
— Предполагам, че те праща управителят?
— Да.
— И какво? Защо си губиш времето? Аз съм зает човек.
— Доведох ти очакваната флотилия, Луций Лициний.
— Каква очаквана флотилия?
— Онази, която управителят ми нареди да издействам от Витиния.
Лукул го изгледа по-внимателно.
— Богове!
Цезар нищо не отвърна.
— Ето това е добра новина! Не знаех, че Терм е пратил двама трибуни във Витиния. Ти кога замина? През април!
— Доколкото знам, пратил е само мен.
— Цезар… Цезар. Със сигурност няма как да си онзи Цезар, когото Терм прати в Никомидия през квинктил!
— Същият.
— И ти вече си осигурил корабите?
— Да.
— Значи трябва да се връщаш обратно, трибуне. Цар Никомед те е подлъгал с някакви прогнили антики.
— Във флотилията няма нито една прогнила антика. Разполагам с четиридесет кораба, които лично съм провери ще издържат ли достатъчно дълго на вода. Два шестпалубни, осем петпалубни, десет триреми и двадесет военизирани търговски кораба, които според царя щели да ни бъдат от по-голяма полза, ако искаме да блокираме Митилена за през зимата.
— Богове! — повтори Лукул. — И как успя да постигни всичко това?
— Знам как да убеждавам хората.
— Ще ми се да знам какво точно си им наговорил! Никомед е стиснат като лихвар, и една сестерция да му беше поискал, щеше да протака.
— Не се притеснявай, Луций Лициний, за всичко ми е написал квитанция.
— Наричай ме Лукул. Тук, в Азия, сме поне шестима Луций Лициниевци. — Той се отправи към брега. — Какво иска Никомед за своите шестпалубни чудовища?
— Само пари за храна и заплата на екипажите.
— Богове! Къде е тая вълшебна флотилия?
— Стои на котва на около миля северно оттук, по посока на Хелеспонта. Предположих, че ще е най-добре да се явя сам пред теб, за да попитам дали искаш корабите да се появят пред лагера или предпочиташ да се насочат право към блокада на митиленското пристанище.