Бибул не знаеше кого повече да мрази: себе си или Гай Юлий Цезар, човека, на когото нищо не липсваше.
Изведнъж отвън се дочуха весели възгласи. Любопитството надделя и въпреки обидата Бибул се показа на вратата, за да погледне какво става. Другарите му се превиваха от смях, а човекът, на когото нищо не липсваше, беше яхнал муле! Какво говореше Цезар, Бибул не можеше да чуе, но усещаше, че приказките му са остроумни, забавни и интересни.
— Е, добре — закани се Бибул, докато се оттегляше, — нека съм бълха. Но той няма да се отърве от мен.
Настъпи зима и римската войска застина в пълна неподвижност. Бяха обсадили града, а жителите на Митилена гладуваха. Луций Лициний Лукул намери свободно време, за да напише подробно писмо до покровителя си Сула.
„Надявам се всичко да свърши до пролетта, не за друго, а заради изключително щастливото обстоятелство, за което ще ти разкажа по-долу. Най-напред искам да те помоля за една услуга. Ако успея да привърша с обсадата до пролетта, може ли да се прибера у дома? Твърде дълго се застоях далеч от родината, Луций Корнелий, и вече изгарям от носталгия по Рим… Както и по теб самия. Брат ми Варон Лукул има и годините, и нужния опит, за да се кандидатира за едил, а на мен ми се прииска да бъдем двамата заедно едили. Това е единствената служба, която може да се заема от двама братя едновременно, без да се създават отрицателни настроения. Помисли само какви игри ще организираме! Огромно удоволствие ще доставиш и на двама ни. Аз съм на трийсет и осем, брат ми — на трийсет и шест, скоро ще навършим годините за претор, а дори не сме били едили. Хора с нашето име трябва да минат преди едилската възраст. Моля те, дай ни възможност да получим длъжността, а след това ми помогни да стана претор. Разбира се, ако смяташ, че молбата ми е неоправдана, ще проявя разбиране.
Терм се готви за сериозна дейност из Римска Азия. Мисля, че заради това ми връчи командването на обсадните действия: да съм по-далече от него. Но не мога да кажа нищо лошо за него. Местните жители го харесват, защото намира търпение да изслушва безкрайните им жалби и обяснения, защо не са в състояние да си изплатят данъка; аз пък го харесвам още повече, защото след като ги изслуша, пак намира начин да си прибере дължимото.
Двата легиона, с които разполагам, са все смели войници. Мурена вече ги е използвал в Кападокия и Понт, преди това са служили в армията на Фимбрия. Свикнали са да разсъждават, което ме дразни, а и нямам достатъчно време да ги отуча от вредните навици. Разбира се, те са недоволни най-вече заради указа, с който ти ги наказа за участието им в убийството на Флак, като им забрани да се връщат в Италия до края на живота си. Постоянно ми пращат делегации, които настояват забраната да бъде вдигната. Нищо няма да постигнат, по-скоро обратното — вече знаят, че ако ме предизвикат, ще бъда безпощаден. Те са римски войници и ще изпълняват всяка заповед. Вече ставам доста строг с всички войници или офицери, които си въобразяват, че имат право да ми държат сметка. Но на този въпрос ще се спра по-нататък.
Имам чувството, че жителите на Митилена вече са започнали да губят кураж, и предполагам, че с идването на пролетта ще мога да предприема щурм срещу града и съпротивата едва ли ще бъде голяма. Ще разполагам с няколко обсадни кули, които ще свършат добра работа. Ако успея да превзема града преди лятото, цяла Римска Азия ще се усмири.
Това, заради което съм толкова убеден в успеха, е превъзходната флотилия, която ми осигури — няма да повярваш — Никомед! През квинктил Терм пратил твоя племенник Гай Юлий Цезар да вземе кораби от Никомед. Беше ми писал по този повод, но нито той, нито аз очаквахме корабите да се появят преди март или дори април идната година. Но доколкото разбирам, Терм имал смелостта да се изсмее на младия Цезар заради самочувствието му. Той приел това като предизвикателство и поискал точна дата, на която да достави корабите. Сам настоявал всичко да стане възможно най-бързо. Терм му поръчал до ноемврийските календи да изнамери четиридесет кораба, половината от които да са тежки бойни съдове. С тази заповед смятал да го постави на мястото му.