— Откъснати сме. Свири строяване в каре! — заповяда Цезар на тръбача, който се биеше редом със знаменосеца.
Заповедта беше изпълнена бързо и забележително точно — това бяха наистина добри войници! Цезар и Силий си пробиха път към центъра на карето и обиколиха редиците на обградените си войници.
— Де да беше мулето ми с мен, щях да разбера какво става из другите сектори — тюхкаше се Цезар. — Но на младите офицери, дори да са началници на кохорта, не се позволява да яздят. А това е грешка.
— Няма проблем! — успокои го Силий, който вече гледаме на него с нескрито уважение, и подсвирна на близките войници. — Ще ти направим площадка от щитове.
Малко по-късно Цезар се извиси над главите на сражаващите се, качен на щитовете на четирима легионери.
— Внимавай да не те удари някое копие! — извика му центурионът.
Битката все още не бе решена в ничия полза, но тактиката на Лукул даваше резултат: врагът започваше да се огъва пред напредващите римски войници.
— Дайте ми щандарта! — изрева Цезар. Знаменосецът му го подхвърли и той го улови във въздуха, за да го размаха по посока на Лукул, яхнал белия си жребец. — Така поне ще покажем на главнокомандващия, че сме живи и че защитаваме позицията си, както ни е било заповядано — обясни Цезар, щом скочи обратно на земята. Междувременно бе размахал пръсти в грозен жест по адрес на двама злополучни копиехвъргачи-митиленци. — Благодаря за наблюдателната кула. Още не се знае кой ще спечели.
Съвсем скоро след това митиленци щурмуваха Цезаровата кохорта.
— Няма да издържим — поклати глава Силий.
— Ще издържим, Силий! — заповяда Цезар. — Хайде, действай!
Цезар се затича към мястото, където натискът беше най-силен. Заедно със Силий започнаха да помагат на войниците си. Тази надменна римска кохорта трябваше да бъде избита до крак, за да послужи за назидание на останалите римляни. Цезар усети нечия сянка до себе си, миг след това Силий отчаяно ахна. Как точно успя да отбие удара на човека, с когото сам се сражаваше, и да защити с щита си главата на центуриона, младежът сам не можа да си обясни — знаеше само, че е спасил другаря си от сигурна смърт.
Инцидентът сякаш отбеляза прелома в битката, защото след него лека-полека войниците на Цезар усетиха как напорът на митиленци намалява и на свой ред започнаха да настъпват. С цената на много усилия градската порта беше достигната; използвайки я да си пазят тила, фимбрианите се обърнаха с лице към далечния римски лагер. Всички ликуваха — от тази сигурна позиция никой не би могъл да ги помръдне.
Така и стана. Около час преди залез-слънце митиленци сложиха край на съпротивата. Бяха дали трийсет хиляди души убити, повечето от тях старци или невръстни момчета.
Със своите жестоки разбирания за справедливост Лукул нареди екзекуцията на всички местни жени, които бяха служили в римския лагер, но позволи на жените от Мислена да излязат на бойното поле, за да приберат труповете на близките си.
Цезар имаше още какво да учи. Така например се оказа, че разчистването на бойното поле отнема цял месец и много повече усилия, отколкото подготовката за сражението. Неговата кохорта — той вече я считаше за своя — беше решила, че младият трибун наистина заслужава доверието на Гай Марий (разбира се, Цезар не спомена пред никого, че това доверие се беше изразило в ръкополагането му за жрец), и охотно му се подчиняваше като на единствен свой командир. Няколко дни преди церемонията, на която пълководецът Лукул и провинциалният управител Терм щяха да връчат воинските отличия на героите в боя срещу митиленци, центурионът Марк Силий се яви пред двамата началници и публично се закле, че лично Цезар е спасил живота му в сражението и е помогнал на кохортата си да устои завоюваната позиция; така също се закле, че именно Цезар е спасил кохортата си от сигурна смърт.
— Ако беше легион, щеше да получиш венец от трева — каза Терм на Цезар, докато наместваше на голямата му руса глава венеца от дъбови листа. — Но понеже си командвал само кохорта, Рим не може да те награди с повече от корона цивика. — Той се замисли и продължи: — Даваш си сметка, Гай Юлий, че според новите закони гражданският венец те праща в Сената и ти осигурява всякакви граждански почести. По всичко изглежда, че Юпитер държи да те вижда в Сената! Мястото, което изгуби с напускането на жреческата длъжност, отново ти се предлага по силата на новите закони.