Цезар беше единственият участник в битката при Митилена, удостоен с такова високо отличие, затова и неговата кохорта единствена се окичи с така наречените фалери; самият Марк Силий получи пълен комплект от девет златни фалера, които гордо закачи на кожената си палатка. Той вече притежаваше девет сребърни фалера, пет широки сребърни армили и два златни торка, провесени на презрамките.
— Едно трябва да му се признае на Сула — каза Силий на Цезар, докато двамата се радваха заедно с останалите наградени войници на дървената трибуна и слушаха овациите на войската. — Забрани да се връщаме у дома си, но се показа достатъчно почтен да не ни отнеме отличията. — Той не криеше възхищението си от дъбовия венец на главата на Цезар. — Ти си роден войник, момченцето ми. Никога не съм срещал друг като теб.
А това, разсъждаваше по-късно Цезар, беше комплимент, много по-ценен от клишетата и баналните поздравления, които Лукул, Терм и легатите им сипеха по негов адрес по време на победния банкет. Габиний, Октавий, Лип и Руф искрено се радваха заради него, двамата Лентули си мълчаха, но Бибул, който по душа не беше страхливец — просто задачите му на куриер не му бяха позволили да се отличи, — не можа да се сдържи.
— Трябваше да се досетя — коментираше той. — В крайна сметка ти не си направил нищо, което някой от нас не би сторил на твое място. Само че не ние имахме късмета да се озовем на подходящото място в подходящия момент. Но ти, Цезаре, пак изкара късмет. Във всякакъв смисъл.
Цезар весело се засмя. Единствен Габиний се възмути.
— Това е просто начин да отречеш на другия заслуженото. Цезар веднъж засрами всеки от нас с работата, която свърши през зимата, втори път ни засрами на бойното поле, където пак свърши черната работа! Какъв късмет? Късметът няма нищо общо с такъв успех, завистлив глупако!
— О, Габиний, не се оставяй да те предизвиква — махна с ръка Цезар, който имаше добър повод да се покаже великодушен… Пък и съзнаваше как така още повече ще раздразни Бибул. — Във всичко си има елемент на късмет. Различен късмет за всичко. Това е знак, че съдбата си е харесала някого, а този някой може да бъде единствено човек с изключителни качества. Сула е човек с късмет. И той е първият, който го казва. Но почакайте! Късметът на Цезар ще стане пословичен.
— А този на Бибул ще се изпари съвсем — съгласи се успокоен Габиний.
— Може би — каза Цезар, но по тона му личеше, че изобщо не го вълнува.
Терм, Лукул, висшите легати и останалите офицери, включително младшите трибуни, се завърнаха в Рим в края на юни. Новият управител на Азия, Гай Клавдий Нерон, беше пристигнал междувременно в Пергам и бе поел властта, затова Сула позволи на Лукул да се прибере в родината, уведомявайки го предварително, че заедно с брат си Варон Лукул е бил избран за куриатен едил.
„Докато се върнеш у дома“ — пишеше Сула в заключение, — „изборите за едили вече ще са се провели. Извинявай, че не искам да ставам сват и на теб. Навярно си научил, че наскоро невестата на Помпей умря. Освен това ако наистина харесваш малките момиченца, скъпи Лукул, най-добре сам си върши мръсната работа. Рано или късно ще намериш разорен нобил, който да ти продаде невръстната си дъщеря. Но какво ще правиш, щом девойката порасне? Те всички порастват, нали знаеш?“
От цялата азиатска компания Марк Валерий Месала Руф се оказа този, около когото се завъртяха най-пикантните клюки. Сестра му, към която той се чувстваше особено привързан, била принудена от съпруга си да се разведе. През сълзи Валерия обясняваше на брат си как все така горещо обичала вече бившия си мъж, как мисълта за него не я била напускала нито за миг. По всичко личало, че той е човекът, пожелал бракът им да се разпадне. Защо, така и никой не разбра. Валерия Месала беше красива, интелигентна, добре възпитана, начетена, при това не можеше да мине за скучна и досадна; не клюкарстваше, не харчеше пари, нито се задяваше с чужди мъже.
Един от най-богатите люде в Рим умря в края на юни и двамата му синове организираха внушителни погребални игри в негова памет на Форум Романум. Двадесет двойки гладиатори, облечени в сребърни брони, излязоха да се бият, при това не едни след други, както беше обичайно, а на два пъти — в групови схватки от по десет души: траки срещу гали. Не беше нужно гладиаторите да са задължително траки или гали, това бяха просто бойни стилове — единствените, които се практикуваха по онова време в Рим, — а гладиаторите бяха професионалисти, взети от школите в Капуа. Сула пожела да се развлича, затова се освободи от задачи и отиде на Форума. Синовете на покойника бяха предупредени навреме и сглобиха специална ложа на предния ред, където диктаторът можеше да седи необезпокояван от множеството.